Само ако Украйна има истинско чувство за сигурност, ще бъде възможно да се постигне легитимно споразумение по настоящата фронтова линия. Джеймс Ставридис, пенсиониран адмирал на ВМС на САЩ, бивш командир на Европейското командване на САЩ и Върховен главнокомандващ на НАТО в Европа, пише за Bloomberg.
Според него има смисъл да се разгледат три сфери на военни действия: море, въздух и суша.
„Украйна трябва да има гаранции, че руският Черноморски флот няма да се опита да блокира търговията ѝ, особено износа на селскостопански продукти и калиеви торове. Преди войната Украйна беше „житницата на Европа“ и във всяко мирно споразумение способността ѝ да изнася пшеница и други стоки през Одеса и други пристанища ще бъде от решаващо значение за икономиката ѝ“, пише той.
Ставридис смята, че ще е необходимо постоянно военноморско присъствие на НАТО, включително два или три разрушителя или фрегати в бази, подобен брой миночистачи и разумно въздушно прикритие, включително самолети за патрулиране на море с голям обсег, като например американския P-8 Poseidon. Този контингент би могъл да действа от пристанища на НАТО в Румъния, България и Турция.
Въздушни гаранции
Анализаторът отбелязва, че всяка гаранция за въздушна сигурност има както офанзивни, така и отбранителни аспекти. Най-важната отбранителна мярка би било установяването на зона, забранена за полети, над останалата територия на Украйна, подкрепена от самолети на НАТО и украинските военновъздушни сили.
Тъй като все повече самолети F-16, произведени в САЩ, пристигат в Киев чрез европейски съюзници, това би могло лесно да се постигне, осигурявайки оперативна съвместимост между военновъздушните сили на НАТО и Украйна. Той пише:
„Логичен щаб за зона, забранена за полети, би била авиобазата на алианса в Рамщайн, Германия, която би могла да бъде защитена от 40-50 самолета на НАТО – патрулни изтребители и командно-контролни самолети AWACS.
Офанзивният компонент на военновъздушните сили биха били крилати ракети с голям обсег, като „Томахоук“, с обхват от 2400 км. В ръцете на Украйна увеличеният ракетен арсенал би представлявал значителна заплаха за критичната икономическа инфраструктура на Русия, особено за нейните нефтени и газови системи.“
Наземна сигурност
Според него гаранциите за наземна сигурност ще изискват по-нюансиран политически подход от други аспекти. Може да се изисква присъствието на поне 10 000 войници от страните от НАТО, действащи под националните си знамена – „коалиция на желаещите“.
Тези части биха били предимно от страни от НАТО, които са на фронтовата линия – Полша, балтийските държави, Финландия и Швеция. Те биха могли да действат под единно командване, евентуално под командването на полски генерал, подчинен на Европейския съюз, и да бъдат разположени в пет значителни контингента по новата украинско-руска граница.
Ставридис твърди, че друга част от гаранциите за наземна сигурност ще бъде осигуряването на Киев на непрекъснат достъп до системи за наземна война от западните съюзници, включително боеприпаси, артилерия, танкове, мини и други важни наземни бойни средства.
Украйна също ще се нуждае от защита от руски кибератаки: помощта от ръководена от САЩ работна група е от съществено значение. Наблюдателят обясни:
„С такъв пакет от гаранции за сигурност – в морето, във въздуха, на сушата и в киберпространството – Украйна би могла реалистично да обмисли споразумение „земя срещу мир“. Следователно единственият приемлив път напред означава, че Западът трябва да се съгласи на реални гаранции, за да осигури дългосрочния просперитет и сигурност на Украйна.“
Гаранции за сигурност за Украйна
Министърът на отбраната на Обединеното кралство Джон Хили заяви, че членовете на „Коалицията на желаещите“ – съюз от 26 европейски държави, основан през март от британския премиер сър Киър Стармър, за да гарантира сигурността на Украйна – „разработват подробни планове за прекратяване на огъня“.
Превод и редакция: БЛИЦ
