За първите признаци на това, което предстои в Европа, не гледайте към двореца Бленхайм или Европейския парламент, а към Националния конгрес на Републиканската партия в Милуоки, САЩ.

Там тази седмица кандидатът с превръзка на ухото Доналд Тръмп и неговият кандидат за вицепрезидент Джей Д. Ванс изложиха на показ картите си: замразяване или прекратяване на конфликта в Украйна, засилване на конкуренцията с Китай, прегръщане на протекционизма и натискане на имиграцията.

Време е европейците да се подготвят за кумулативния ефект от трансатлантическия шок от системата Тръмп 2.0, която ще дойде с допълнителна враждебност. Това пише колумнистът Лайънъл Лоран в статия за Bloomberg.

Истинското разделяне на Украйна като част от сделката с руския президент Владимир Путин ще отвори нов свят за Европейския съюз, който съвсем не е готов да интегрира Киев или да изпълни задълженията си за сигурност без подкрепата на САЩ.

Натискът за обединение със САЩ по отношение на Китай, макар също интензивен при администрацията на Байдън, ще натежи върху водещите компании в ЕС като холандския гигант за чипове ASML Holding NV и германския Volkswagen AG.

Сценарият на Trumponomics, който включва приоритизиране на вътрешното търсене за сметка на съюзниците, може да бъде много драматичен, смята експертът.

Това на практика ще бъде краят на една вече болна Европа.

В един идеален свят, дори с Тръмп и неговия вицепрезидент Ванс, Европа би имала готов отговор отвъд надеждата, че икономическото въздействие на търговските тарифи ще бъде управляемо.

В края на краищата ЕС претърпя поредица от кризи през последното десетилетие и копнее да бъде приеман на сериозно като суперсила, а не като „васал“ на САЩ, както веднъж се изрази Еманюел Макрон.

Но в коридорите на Брюксел все още може да се чуе нещо средно между отричане и игнориране, от вяра в западната солидарност до оптимизъм, че комбинация от успокояване и контрамерки ще бъде достатъчна, за да укроти Тръмп.

Това е сравнимо с изявлението, че „веднъж сме имали работа с Тръмп, можем да се справим с него отново“.

Това не е достатъчно. Европа, която се сплоти след първата поява на Тръмп на световната сцена, увеличава разходите си за твърда сила.

Но тя е по-слаба в други отношения. Например политически или икономически.

Ако ЕС не може да бъде силен, нека поне еврото да бъде силно. Това не е нищо повече от болкоуспокояващо, отколкото лекарство, но всяко малко е полезно преди Тръмп 2.0, заключава авторът.