Когато "Пиратът" Аднан Хашоги почина миналата седмица на 81-годишна възраст, светът загуби човек, надживял мита за себе си. Преди 30 години саудитският бизнесмен беше известен с изключителната си екстравагантност и постоянната демонстрация на лукс. Това беше съчетано с позорната слава на посредник в огромни сделки за оръжия.
Но блясъкът на заработваното от него богатство отдавна избледня. Продажбите, които Хашоги правеше, са нищо в сравнение със сегашните транзакции на глобалния пазар за оръжие, който борави със стотици милиарди, а не милиони долари, както някога.

И все пак в исторически момент като настоящия, когато американският президент се опитва да поддържа максимално приятелски отношения със Саудитска Арабия, историята на Хашоги звучи особено интригуващо.

Неговият живот изобилства от насилие и конфликти на интереси, а някои от тези конфликти продължават и днес. Историята на ексцентричния магнат ни връща във време, когато съвременният арабски свят тепърва започваше да гради нов имидж, и беше много по-екзотичен, и вероятно по-изкусителен, отколкото ни изглежда сега.

През 70-те години Хашоги беше първият наистина прочут арабски магнат и търговец-посредник, продаващ оръжия на Саудитска Арабия срещу огромни комисионни.

В биография, написана за него от Роналд Кеслер, той е определен, с леко преувеличение, за "Най-богатия мъж в света".

В един момент Хашоги ръководи мултинационална корпорация - и го прави от личния си самолет. Както Робърт Лейси пише в книгата си "Кралството: Арабия и династията Сауд", самолетът за него е "вълшебен летящ килим от XX век, пренасящ го между офисите му в Лондон, Ню Йорк, Женева, Париж, Бейрут и Рияд".

Това са пътуванията му, без да се броят партитата на огромната му яхта край Лазурния бряг или епичните соарета в Бевърли Хилс.
Близкият приятел на Хашоги Харълд Робинс, автор на множество пикантни и клюкарски светски романи, една нощ на пищно парти, организирано от магната през 1973 г., решава, че трябва да зареже всичките си други проекти и да напише роман, в който да опише необичайния блясък и екзотична репутация около Хашоги, както и многото заобикалящи го жени.

Книгата на Робинс за дете, родено в пустинята (еврейче, осиновено от саудитски лекар, който искал син) и сцените на почти постоянни оргии, съпровождани от хашиш, изглежда забавлявали Хашоги повече, отколкото го ужасявали.

По-късно магнатът си спомня: "Въпреки че бях малко изненадан, че е заимствал начина ми на живот - самолетите, яхтите, изтънчената храна - не му се разсърдих изобщо. За мен беше удоволствие да допринеса за забавлението на читателите му. А и главният герой няма нищо общо с мен извън начина на живот".

Романът на Робинс "Пиратът" влиза в списъците с бестселъри през 1974 г., точно когато американският Сенат в серия от антикорупционни разследвания след Уотъргейт, взема на мушка Хашоги, все едно именно той е въплъщението на глобалната корупция.

Резултат от това - негово "наследство," както пише в един от некролозите му, е Законът срещу корупционните практики в чужбина от 1977 г., с който САЩ се опитват да спрат комисионните, подкупите и рушветите, давани и получавани от американски компании в чужбина.

Международният кореспондент и редактор на "Дейли Бийст" Кристофър Дики си спомня за няколко пъти, в които се е срещал с Хашоги - веднъж в парижкото му имение, за да го интервюира за Доди ал Файед, неговия племенник, който загина с принцеса Даяна през 1997, друг път на вечеря в Париж в ресторант  с гледка към Айфеловата кула и няколко пъти случайно в Мароко и Кувейт.

"За мен е трудно да свържа застаряващия, закръглен бизнесмен с пирата в романа на Робинс или със знаменития корумпиран бизнесмен, описван от разследванията на Сената", пише той.

"Със сигурност Хашоги беше чаровен и привлекателен, както признава почти всеки, който го познаваше. И все още имаше красиви жени около него. Последната му съпруга Шахпари имаше почти неземна красота. Но към този момент Хашоги беше в тежък - или относително тежък - период. Лошата му слава го беше лишила от саудитската кралска охрана, жизненоважна за неговия бизнес; състоянието му беше намаляло от милиарди на милиони и беше затънал в дългове", спомня си още Кристофър Дики.

През 1988 г., Хашоги е принуден да продаде прочутата си яхта "Набила", носеща името на дъщеря му, след което тя е купена след преминаването й през няколко прекупвачи от самия Доналд Тръмп, който я нарича "Trump Princess".

През 1989 Хашоги е арестуван в Швейцария и екстрадиран в САЩ по обвинения, че е помагал на известната бивша първа дама на Филипините Имелда Маркос да укрие около 300 млн. долара под формата на имоти в Манхатън и произведения на изкуството. Той е оправдан година по-късно, но продължава да бъде преследван от дела и кредитори почти до края на живота си.

Както уместно изтъква некрологът на Хашоги в "Гардиън", донякъде причините за неговата финансова криза са, че той не се окзва особено добър бизнесмен.

Големият му талант е по-скоро да служи като културен преводач за представителите на гигантски американски отбранителни компании, които искат да правят бизнес в Саудитска Арабия в ранните дни на огромните петролни богатства.

Когато мениджърите на Lockheed и Northrop отиват там да сключват сделки, както пише Антъни Сампсън в Arms Bazaar, изглежда "сякаш мъже в сиви бархетни костюми се разхождат насред шекспирова пиеса". Хашоги обаче е човекът, който обяснява всичко случващо се на публиката.

Аднан Хашоги не произхожда от кралско семейство, но има връзки, защото баща му е един от лекарите на Абдел Азис бин Сауд - завоевателят и основател на едноименното кралство.

Бъдещият "пират" е учил в колежа "Виктория" в Александрия, Египет, минаващ за елитна образователна институция в Близкия Изток. Сред другите възпитаници на колежа са йорданският крал Хюсеин и актьорът Омар Шариф.

Египетският магнат Мохамед ал Файед, който живее във Великобритания, също твърдеше, че е учил там - и реално беше сключил брак за известно време със сестрата на Хашоги - майката на сина му Доди ал Файед.

Според книгата на Лейси за Саудитска Арабия, която описва много позитивно Хашоги, той е станал бизнес агент "почти по случайност", когато пациент на баща му - Мохамед бин Ладен (да, бащата на Осама, както и на доста други синове), е преговарял за мащабни строителни проекти.

Бин Ладен имал нужда от камиони, при това спешно. Хашоги в този момент следвал в САЩ и свързал Бин Ладен с производител на камиони, с който се запознал в Калифорния. Сделката била сключена, комисионната била платена и Хашоги поел по пътя на бизнес посредничеството.

През 1962 г., пише Лейси, тогавашният престолонаследник Фейсал привикал Хашоги в офиса си и му връчил чек за 1 млн. британски лири, за да купува оръжия за роялистите, борещи се срещу бунтовниците в Йемен (страна, която отново е във война и сега). Хашоги споделил пред Лейси, че никога не е получил процент от тази сделка. "Направих го за моя крал", заявил той.

Ако това е истина, това е бил жест, който е проработил много добре за него, тъй като той станал основният посредник за огромни договори с отбранителни компании от САЩ: Nothrop, Lockheed, Raytheon и други.

Десетилетие по-късно, той за добро или лошо, се прочу като милиардер по цял свят.



Както отбелязва Лейси, "Хашоги далеч не се вълнуваше само от печеленето на пари заради самите пари. Той щедро даваше пари за благотворителност, като например беше финансирал мащабен проект, опитващ се да превърне пустинята в плодородна земя в бедните райони на Судан".

Хасан Ясин, саудитски бизнесмен, който е израснал с Хашоги, посещавал е колежа "Виктория" с него и е останал близък с него през целия му живот, писа в саудитския вестник Arab News, че "той инвестираше в добрини и в замяна получаваше доброжелателството на непознати, които дори не знаеха кой е той".

"В Ню Йорк той стана известен с невероятната си резиденция в Олимпик Тауър на Пето авеню и с луксозния си живот", пише Ясин.
"Докато Хашоги един ден се разхождаше по улиците на града, бедняк се приближи до него и му поиска помощ, както правят много бедни хора в големите градове. Хашоги пъхна ръка в джоба си, извади банкнота от 100 долара и му я даде. Бедният човек каза: "Не ви познавам, но никой не е толкова щедър към бедстващ човек, освен ако е Аднан Хашоги".




Източник: webcafe.bg