Майка на десет деца ще лежи в затвора за дълго след „дикенсова“ кампания на насилие, при която жена е била държана като робиня на семейството ѝ в продължение на 25 години, пише в. "Дейли Мейл".
Съдът чу как 56-годишната Аманда Уиксън се е съгласила да приеме жертвата, която през 1996 г. е била ученичка в прогимназиална възраст, само за един уикенд – но вместо това я е държала насила у дома си до 2021 г., когато поробената жена успяла да използва телефон, който тайно била скрила, за да подаде сигнал за помощ.
Когато полицаите пристигнали на адреса на Уиксън, открили жертвата – вече жена в 40-те си години – с натъртвания, без зъби и спяща в мухлясала и влажна стая, оприличена на затворническа килия.
Кадри от камерите на полицаите показали как тя изглежда слаба, плахa, немита и уплашена, с видима синина, която приписала на Уиксън. Стените на спалнята ѝ били необоядисани. „Уязвимата“ жертва казала на служителите, че последно се е къпала преди повече от година.
Зависимата към хазарта Уиксън не показа никаква емоция в съда, когато бе призната за виновна по множество обвинения – за причиняване на телесна повреда, незаконно лишаване от свобода и принуждаване на човек да извършва принудителен или задължителен труд.
Съдия Иън Лоури ѝ даде условна мярка за неотклонение до произнасянето на присъдата през март, но ѝ заяви ясно, че лишаването ѝ от свобода е „сигурно“.
При обобщаването на делото във вторник съдия Лоури заяви, че обвиненията в дългогодишно домашно робство имат „почти дикенсов характер“.
По време на двуседмичния процес прокурорът Самюъл Джоунс заяви, че жертвата на съвременно робство е била уязвима жена, която на практика е „изчезнала“ от обществото.
Съдът в Глостър чу, че жертвата е била строго контролирана, рядко ѝ е било позволявано да напуска дома, в които е живяла с Уиксън през четвъртвековния период на поробването ѝ, трябвало е да иска разрешение за храна, била е лишена от възможност за къпане и медицинска помощ и е била принуждавана да чисти непрекъснато – често на колене.
Жената твърди, че е била заставяна да се грижи за децата на подсъдимата и е била често бита.
Съдебните заседатели чуха, че тя е израснала в дисфункционално семейство и Уиксън се е намесила, за да „помогне“, когато близките ѝ вече не можели да се занимават с нея.
По това време Уиксън вече имала седем деца и скоро след това подала документи за социални помощи за още едно дете.
Голяма част от насилието е било извършено в жилище в Тюксбъри, графство Глостършър – градът, в който Уиксън живее и до днес.
Жертвата разказала за множество нападения – удари с юмруци, стъпкване, бутане по стълби, удари с метла, насилствено подстригване, душене – и заявила, че другите деца в дома не били принуждавани да вършат същата тежка работа като нея.
Прокурорът Самюъл Джоунс заяви пред журито:
„Тя е била държана затворена и възпрепятствана да напусне дома, била е бита многократно и принуждавана да работи под заплаха от насилие.
Отказвани са ѝ храна и възможност да се мие в продължение на много години.“
Съдебният състав бе запознат с това, че вече възрастна жената няма никакви медицински или стоматологични досиета и не е посещавала лекар в продължение на две десетилетия.
„Липсата на каквито и да било документи от болница, личен лекар, стоматолог или социални служби в продължение на 20 години допълнително подкрепя тезата, че никога не ѝ е било позволено да напусне дома“, каза Джоунс.
„Към края на 90-те години жената сякаш е изчезнала в черна дупка – няма нито една среща, нито едно официално сведение, нито едно потвърдено виждане извън къщата.“
Съседи описаха Уиксън като „контролираща жена“. Един от тях каза: „Случилото се е невъобразимо.
Когато се нанесох тук преди 20 години, често виждах жертвата в градината – простираше или работеше в двора. После просто изчезна.
Мислех, че се е изнесла, но през цялото време тя е била в къщата.“
Съдът чу, че полицията е използвала гласови съобщения, изпратени от жертвата до едно от децата на Уиксън, в които тя изразявала страх и казвала, че не е в безопасност. Съсед пък описал жената като „сякаш излязла от концентрационен лагер“.
Някои жители разказали, че са виждали жертвата унижавана и малтретирана в градината, други заявили, че не са я виждали с месеци, а когато я забелязвали – често седяла сама на прозореца и махала.
След извеждането ѝ от дома жената първоначално страдала от симптоми на тежка травма и имала кошмари за преживяното насилие.
Лекар отбелязал дебели мазоли и втвърдявания по глезените ѝ, които тя обяснила с дългите часове чистене на подове на ръце и колене. Стоматолог пък заявил, че е изпитвала изключително силни болки заради гниещите си зъби.
След спасяването ѝ здравето ѝ се подобрило и тя станала по-независима.
След като получила зъбни протези, тя се разплакала при вида на отражението си – за първи път от години със зъби.
В заключителната си реч прокурорът Джоунс каза:
„Тя вече може да излиза, да се храни добре, качва килограми, може да си пусне косата така, както винаги е искала, дори да поднови образованието си. Как е постигнала всичко това? Какво ви говори това за отношението на подсъдимата към нея?“
Защитата отхвърли обвиненията за системен тормоз и заяви, че разказът на жертвата е преувеличен и противоречив.
Адвокатът на защитата Едуард Холингсуърт заяви пред съдебните заседатели, че обвиненията срещу клиентката му са „приказка от фантазии и лъжи“. Той определи делото като сериозно, но необичайно, и твърди, че жертвата е „силно внушаема“ и „склонна да повтаря това, което ѝ е казано“.
Той допълни, че макар прокуратурата да е описала стаята ѝ като „затворническа килия“, тя не се различавала особено от останалите помещения в дома.
По думите му жертвата е била вписана в избирателните списъци, социалните служби знаели, че живее на адреса, и макар Уиксън да е проявявала „небрежност“, това не било „системният тормоз, който се твърди“.
Съдът чу и доказателства, че на жертвата понякога е било позволявано да ходи на море, на „trick-or-treat“ (обикаляне за лакомства на празника Вси светии) и до социалните служби.
„Твърдението, че е била затворена в къщата като животно в клетка, просто не е вярно“, заяви Холингсуърт.
Два пъти омъжваната Уиксън отрече всички обвинения, признавайки единствено, че домакинството ѝ е било хаотично и с лоша хигиена.
Тя твърди, че е готвела за всички и никога не е възпрепятствала жертвата да се мести или да излиза, нито ѝ е отказвала храна.
Уиксън, от Тюксбъри, призна, че хигиената на жената е била лоша, но заяви, че ѝ е казвала да се къпе, без обаче да може да я принуди.
Става ясно още, че едно от десетте деца на Уиксън се е самоубило преди две години.
Уиксън беше призната за виновна по два случая на принуждаване към задължителен или принудителен труд, един случай на незаконно лишаване от свобода и три случая на причиняване на телесна повреда.
Тя беше оправдана по едно обвинение за телесна повреда.
Уиксън не показа никакво разкаяние, докато напускаше съда пеша, заобиколена от членове на семейството си.
На въпрос дали иска да се извини на жертвата, тя отговори: „Защо да се извинявам за нещо, което никога не съм направила?“
