Британката Таня Джорджлас разказа в тв интервю за развода си с боец на "Ислямска държава" и живота си в Сирия с четирите им деца. Десет години тя изповядвала исляма и споделяла възгледите на джихадистите. Живяла е в Египет и Сирия, докато един ден не решила, че незабавно трябва да напусне страната с децата си. Днес планира да се отдаде на кариера за борба с тероризма и реабилитация на бивши джихадисти.

Таня срещнала съпруга си онлайн. Допаднали си Джон - американски водач на терористична група, защото и двамата изповядвали ислямистки убеждения. 

"Той определено беше интелигентен, чаровен. Първата ми любов и най-добрият ми приятел", казва британката, която някои медии нарекоха "първата дама на Ислямска държава".

Джорджлас израснала във Великобритания. Имала нормално детство, хората от квартала ѝ си я спомнят като обикновен тийнейджър, който с нищо не показвал да има религиозни или политически убеждения. 

"Обърнах се към религията, когато бях на 17. Исках да се променя, повече да не бъда просто Таня от Хароу (лондонско предградие - б.р.). Да не съм дете. Религията даде форма на живота ми. Даде ми усещането, че принадлежа на нещо - общността ме прегърна и прие, стига само да се придържах към принципите им", разказва тя пред Би Би Си.

В следващите 3-4 години Таня се среща с радикални групи в Лондон. Те променят светогледа й. "Умът ми бе пълен с тези ужасни, смущаващи образи. Даваха примери с войната в Босна. Караха ни да изпитваме общо чувство за вина, понеже сме общност и сме задължени да предприемем нещо. И това нещо бе джихад."Така започва да търси връзки с талибаните, "Ал Кайда" и всеки, за когото е известно, че "защитава честта на мюсюлманите".

В това време, на 7 юли 2005 г., се случват взривовете в лондонското метро и в един от автобус от градския транспорт. "Депресирах се, понеже в автобуса загина моята съученичка Шахара Ислам. Беше толкова нечестно някой да загине толкова млад." Въпреки това Таня оправдава атаките от 7 юли. "Ако умира невинен мюсюлманин, умира и невинен немюсюлманин. Тогава така разсъждавахме тогава."

По това време се омъжва за Джон. Бракът им е подчинен на правилата на екстремистите. "Моят принос към каузата бе, че отглеждах синове, които един ден да се влеят в техните редици или да станат техни учени, преподаватели." Заживели в САЩ, където им се родили три деца. През 2011 г. се преместили в Египет, където според бащата било идеалното място за отглеждане на деца-джихадисти. Тогава обаче се появили и първите съмнения у Таня. "Един ден един от синовете ми донесе граната вкъщи. Не мисля, че беше заредена, но въпреки това избухнах. Грабнах кухненския нож и му извиках: "Никога повече не прави това!" Усетих, че не искам синовете ми да са край такива неща, близо до оръжия."

През 2013 г. решават да заминат за Сирия. По това време Таня е бременна с четвъртото им дете. Отседнали в изоставени сгради. Нито една нямала прозорци. Всяка нощ чували куршуми. Усещала, че бракът й се разпада. След три седмици в Сирия помолила Джон да я пусне да замине с децата. Той се съгласил и им помогнал да избягат. "Беше страшно. Виждахме куршумите, рикоширащи в стената. В сградата имаше много сирийски бежанци, само мъже. Помагаха ни, колкото могат. Пъхах децата под телата им да ги скрия от куршумите. Бутаха бебешката количка, докато Джон ми подаваше друго бебе", спомня си тя страховити сцени.

Джон останал в Сирия и се присъединил към "Ислямска държава". Групата му е убила хиляди хора в Ирак и Сирия.

Днес Таня и децата живеят в Тексас. Тя вече не се интересува от религия. Повече от година след бягството не е получавала новини от бившия си съпруг. В последното си съобщение той се извинил за това, което е причинил на нея и децата. Казал още, че ако до шест месеца няма вест от него, най-вероятно е мъртъв. Таня получила развод и сега има нов годеник. Според нея САЩ са й дали убежище, защото не е причинявала физическо насилие, осъзнала е грешката си. Казва, че съжалява за десетте загубени години, в които е можела да учи и да гради кариера.

Превод и редакция: БЛИЦ