Отравянето на бившия руски шпионин Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия с нервнопаралитичен агент предизвикаха бързата и остра реакция на британското правителство. То изгони 23 руски дипломати, поиска помощ от Организацията за забрана на химическите оръжия и отнесе въпроса до Съвета за сигурност на ООН. Това е в контраст със случилото се след друго знаково нападение с химически агент – убийството на полубрата на лидера на Северна Корея Ким Чен-ун – Ким Йон-нам на международното летище в Куала Лумпур, пише Би Би Си.
Тогава две бедни жени, работещи в бар – от Индонезия и от Виетнам, преструвайки се, че си правят шега за скрита камера, хвърлили смъртоносния нервнопаралитичен агент Виекс (VX) в лицето на Ким Йон-нам. Процесът срещу тях започна през октомври и се очертава да продължи поне още няколко месеца.
 
Счита се, обаче, че най-малко 5 севернокорейци, организирали атаката, са на свобода. Сред тях е агентът на тайните служби на Пхенян Ри Джай-нам, за когото се смята, че е вербувал извършителките.
 
Властите в Малайзия не направиха почти нищо, за да разследват ролята на Северна Корея и никога не са изказвали предположение, че Северна Корея е отговорна, освен един път. Защо Малайзия отказва да стигне до дъното на едно безскрупулно и опасно политическо убийство все още не е ясно.
 
Властите в страната били хванати неподготвени, когато станало нападението. Ким Йон-нам потърсил медицинска помощ на терминала на летището, но починал за 20 минути. Охранителят, който го придружил до лекарския кабинет, съобщил за него като за южнокореец, въпреки че пътувал с фалшив дипломатически паспорт на Северна Корея под името Ким Чол.
 
Заради тази грешка на крак се вдигнали южнокорейските разузнавателни служби, които бързо го идентифицирали като полубрата на севернокорейския вожд и разкрили, че случаят, който изглеждал като инцидент, всъщност е много по-зловещ.
 
За два дни двете извършителки на убийството били арестувани. Полицията публикува и имената на четирима граждани на Северна Корея, които са напуснали страната същия ден, и потърси съдействието на Интерпол. Други трима заподозрени се укрили в посолството на Северна Корея.
 
Междувременно посланикът на Пхенян Канг Чол изсипа остри критики по малайзийските власти и ги обвини, че са участвали в заговор заедно с Южна Корея. Правителството в Куала Лумпур отхвърли обвиненията и ги нарече „заблуди, лъжи и полуистини“. По-късни посланикът беше изгонен от Малайзия.
 
Едва наскоро стана ясно, че използваното вещество е Виекс и страната остро осъди употребата му. Тя, обаче, не посочи Северна Корея да има връзка с нападението. Подобно твърдение имаше само веднъж, след като Пхенян отказа да пусе трима малайзийски дипломати и семействата им да се върнат в страната. Тогава премиерът Наджиб Ризак заяви, че дипломатите са държани като заложници от Северна Корея заради убийството нейн собствен гражданин на малайзийска земя.
 
Последвалият процес имаше сериозни пропуски в обвинението. Още по-странно беше упоритото нежелание на властите да предположат, дори да споменат евентуално съучастие на севернокорейското правителство. Убитият дори не се споменавал с истинското му име, а с фалшивото име от паспорта – Ким Чол. Въпреки данните за вероятна среща на Ким Йон-нам с таен агент и други интересни детайли по случая, от полицията решили, че няма основание разследването да бъде продължено. Очаквало се, че свидетелските показания и друга важна информация, изнесена в съда, би трябвало да даде отговор на това как и защо е извършено убийството. Това така и не се случило.
 
По някаква причина Малайзия избира да остави изясняването на ролята на Северна Корея в нападението в сянка.

Превод и редакция: БЛИЦ