Ешли Ходо е била само на 14 месеца, когато получава изгаряния трета степен на 30% от тялото си. Лекарите успяват да я спасят, но по-голямата част от детството си тя прекарва в болници с неописуеми болки, преминавайки през над 70 операции за присаждане на кожа. Когато навършва 15 години, научава шокиращата истина за случилото се, която я пари повече от всички нейни белези.
Ешли описва своята история пред британския Daily Mail:
„До десетгодишна възраст всяка нощ сънувах един и същ ужасен сън. Бях малка, седях на кухненския плот, майка ми ме вдигаше и изведнъж усещах неописуема болка и страх... След това се събуждах в болницата. Не знаех тогава, но това не бяха сънища – бяха спомени.“
Детството ѝ преминава в болници. На 14 месеца получава тежките изгаряния, най-вече по гърба и ръцете. Преминава през безброй присаждания на кожа. След като напуска болницата, отива да живее при леля си Ронда, защото баща ѝ не можел да понесе да я гледа как страда.
Ешли винаги е усещала, че има ужасна тайна. На 15 години, след своята 72-ра операция, я водят на среща с адвокат.
„Ашли, има нещо, което трябва да ти кажа“, каза адвокатът. „Когато си била бебе, майка ти те е сложила във фурната. Така си получила изгарянията.“
Ешли е в шок. Адвокатът ѝ показва снимки на малкото момиченце с ужасни изгаряния. Вестникарските статии разказват, че през юни 2002 г. майка ѝ е извадила решетките от фурната, включила е нагревателя на над 300 градуса и я е пъхнала вътре с главата напред.
По време на делото експерти установяват, че майка ѝ е била напълно вменяема. Нейният мотив? Ревност – тя е завиждала за вниманието, което баща ѝ е отдавал на Ешли.
Майка ѝ признава опит за убийство и през 2003 г. е осъдена на 25 години затвор. Когато се явява на изслушване за условно освобождаване, Ешли става и заявява с треперещ глас:
„Мисля, че Мелиса трябва да остане в затвора още няколко години. Не ѝ вярвам около деца.“
Условното освобождаване е отказано. Ешли ѝ пише писмо с въпроса „Защо го направи?“, но никога не получава отговор.
Животът на Ешли е труден. В училище я осмиват и я наричат „Белязаното лице“, казвайки ѝ, че майка ѝ никога не я е искала. Тя не издържа и прави опит за самоубийство.
По-късно започва да живее с баща си, който един ден ѝ разказва цялата истина: „Спях на дивана, когато ме събудиха писъците ти. Втурнах се в кухнята и те видях във фурната. Извадих те, кожата ти се смъкваше от жегата. Просто те сложих в скута си и хукнах към болницата.“
Последният разговор: „Иска ми се да беше умряла!“
Ешли завършва колеж, става медицинска сестра, омъжва се и създава семейство. През януари тази година майка ѝ се обажда от затвора. Започва да говори мило за това как ще „ходят заедно на пазар“, когато излезе.
„Не, това няма да се случи“, казва Ешли студено.
В този момент истинското лице на майка ѝ излиза наяве.
„Знаеш ли какво? Иска ми се да беше умряла!“
Ешли затваря телефона, а „маската“ на любезната майка пада. Сега Ешли знае, че майка ѝ ще бъде преместена в полуотворен затвор през 2026 г. и ще бъде освободена през 2027 г.
„И до днес имам кошмари. Белезите ми се опъват, кожата ми скоро ще се напука и ще ми трябват нови операции. Но знам едно – оцелях. И никога няма да позволя тя или някой друг да ме сломи“, завършва Ешли.
