Когато пролетта на 1986г (тъкмо бях отпразнувал 6-тия си рожден ден) за първи път чух думите "Чернобил" и "радиация", се чудех защо хората изглеждат загрижени. Защо баща ми изкупи всичкият лейкопласт от аптеката и облепи фугите на прозорците. Защо не ме пускаха да играя навън и защо не разхождаха с количка току-що родената ми сестра. По-късно баща ми започна да преподава "Гражданска защита и производствени аварии" и донесе у нас касети с учебни филми за аварията в ЧАЕС.

Така у мен се породи интерес към Зоната... Започнах да се самообразовам на тема "Радиация" и всичко в главата ми беше "бекерели", "сиверти" и "период на полуразпад". След време прочетох "Пикник край пътя" на Аркадий и Борис Стругацки и интересът прерасна в желание да посетя Забранената зона... Когато обаче изгледах за първи път "Сталкер" на Тарковски, желанието се превърна в МЕЧТА...  Годините си минаваха и един ден разбрах, че може да бъде издадено разрешително за легално посещение на Припят и Чернобил (разбира се срещу определена сума). Оставаше само да събера кураж, пари и да намеря още няколко достатъчно луди, с дух на изследователи и желание да се пробват като сталкери, съмишленици.


Така тази пролет - 31 години след инцидента, всичко си дойде на мястото. Не избрахме времето за пътуване случайно. Май е от най-дъждовните месеци - земята е мокра и няма прах с радиоактивни нуклеиди (което не ни спря да си носим прахови маски с активен въглен в багажа). Освен това периода на полуразпад на най-опасният радиоактивен изотоп в зоната - Цезий-137 е 30 години, а на Стронций-90 - 29 години. Йод-131 - има период на полуразпад едва 8 дни и е изчезнал още първите 2-3 месеца след инцидента. И най-важното - Ноември 2016 г. над стария, почти рухнал саркофаг, бе монтиран нов, огромен похлупак от неръждаема стомана, струващ 1,5 млрд евро.


Гаранционният му срок е 100 години. Веднага след поставянето му, радиацията на 70-80 метра от Реактор №4 е спаднала от 2,5 - 3,1 на 0,70-1,30 микросиверта на час. Всички рискове бяха пресметнати и сведени до минимум.  ЗОНАТА - място на което се сблъскват сюрреализъм, научна фантастика и суровата реалност. Абзаци от сценарий на постапокалиптична антиутопия дебнат на всеки ъгъл... От превърналият се в гора терен на футболния стадион, през изоставеното училище, с разпилени тетрадки и купища противогази, до рушащият се плувен комплекс "Лазур" и увеселителен парк - добре познати на играещите Call of Duty. Природата си връща това, което Човекът й е отнел, и то с бързи темпове. Изключително тъжно е да видиш опразнената детска градина в село Копачи (по ирония на съдбата почти изцяло закопано в земята с булдозери – толкова висока е била радиацията там...) и куклите останали на местата за игра. Сякаш още чуваш детският смях и топуркащи крачета.


Призрачно страшно е и никога незаработилото виенско колело - трябвало е да бъде пуснато на 1-ви май, а на 27-ми април от Припят са евакуирани близо 50 000 души... Може би най-много те смачква паметника "Тези, които спасиха света" - построен в памет на пожарникарите от Чернобил (починали от 2 дни до 2 месеца след аварията) и 3828 "Биороботи"(почистили с лопати покрива на реактора, понякога изхвърляйки с голи ръце 50 килограмови графитни блокове излъчващи над 1000 рентгена. Чутовен подвиг!). Особен интерес за мен представляваше Задхоризонтната радиолокационна антена Дъга-1, известна и като обект Чернобил-2 (или Руският кълвач - заради фоновият нискочестотен шум, който се е долавял на определени честоти в цяла Европа). Невъобразимо огромна метална конструкция (150м височина и 800м дължина), пред която Айфеловата кула изглежда като междуселска автобусна спирка. 


Когато открито заговорих за замисленото пътешествие, 90% от коментарите бяха, че не съм добре с главата (което не е далеч от истината). Мисля си, че ужасът от споменаването на Чернобил идва от неосведомеността, от неразбирането на радиацията и механизмът на действието й. Тя не е вирус - не може да ви зарази и навреди мигновено. За да ви засегне трябва да престоите доста време в замърсена среда. По-голямата част от 30 километровата Забранена зона е с нормален радиационен фон - доста по-нисък от този в София например. Еднодневен престой в Зоната (без да правите глупости разбира се) ще ви донесе доза от 2,2-2,7 микросиверта, което се равнява на един двучасов полет на 10 000 метра височина - София-Барселона например. За нормална дневна доза на работещите в атомна електроцентрала се счита 100 микросиверта на смяна. Рентгенова снимка на зъб е 4-5 микросиверта, на бял дроб – около 100.


Компютърна томография на цяло тяло - 10 000 микросиверта! Въпреки всичко изхвърлихме дрехите и обувките си - както казах рисковете бяха сведени до минимум...  В заключение искам да добавя, че горещо препоръчвам Киев (прекрасен град с широки улици и булеварди, много църкви, музеи, забележителности и огромни паркове), както и Забранената зона. Дубайските молове или Колизеумът няма да ви избягат, но сградите в Зоната малко по малко се рушат, а дърветата си растат и скоро няма да остане много за гледане...  P.S. Някои снимки са правени от моите спътници... 
Източник: burgasinfo.com