В свят, в който повечето държави се борят с икономически кризи и свиват социалните разходи, съществува страна, където минималната пенсия може да надхвърли 3000 евро (над 6000 лева), данък общ доход е непознато понятие, а държавата периодично опрощава кредити или просто раздава пари в брой на гражданите си.
Това не е утопия, а реалността за малцината привилегировани граждани на Кувейт.
Живот в "златна клетка"
Благодарение на огромните си нефтени запаси, Кувейт е изградил една от най-щедрите социални системи в света, но само за своите граждани. Минималната пенсия за кувейтец без деца е около 1010 кувейтски динара, което се равнява на над 3000 евро. С увеличаването на броя на децата в семейството, тази сума може да нарасне до над 5000 евро.
Социалните придобивки не спират дотук. Ако кувейтец се нуждае от лечение, което не е налично в страната, държавата поема разходите за терапията му във всяка точка на света, включително пътуването и престоя на неговите близки. За строеж на собствен дом държавата осигурява щедри, силно субсидирани заеми, а в историята има случаи, в които емирът е опрощавал задължения на гражданите.
Практиката държавата да раздава пари също не е мит. По случай 50-годишнината от обявяването на независимостта си, всеки кувейтски гражданин получи еднократен "подарък" от държавата в размер на хиляди долари. Доскоро основни хранителни продукти като ориз, олио и пилешко месо също са били раздавани безплатно на гражданите.
Данъчната система е повече от приятелска – за кувейтските граждани и техните компании данъци на практика няма. Чуждестранните компании плащат фиксирана ставка от 15%, но за местните приходите са чисти.
Истината зад блясъка
Този почти комунистически рай обаче има и своята тъмна страна. Привилегиите важат само за т.нар. "златен милион" – гражданите на Кувейт. Те обаче са малцинство в собствената си държава. Над 70% от населението на страната се състои от чуждестранни работници, които обслужват богатите кувейтци, но нямат почти никакви права.
За тях няма безплатно здравеопазване, щедри пенсии или подаръци от емира. Напротив, много от тях работят при изключително тежки условия, а свободата им е силно ограничена. От тази година в страната действа и задължителна система за "изходни визи" – чуждестранен работник не може да напусне Кувейт, дори за почивка, без изричното писмено разрешение на своя работодател.
Да се получи кувейтско гражданство е практически невъзможно. Така държавата остава разделена на две касти – малцинство от свръхбогати граждани, които се радват на живот без грижи, и огромно мнозинство от чужденци, които с труда си поддържат този лукс, но никога няма да се докоснат до него
