Гърция е изправена пред безпрецедентно „демографско самоубийство“, след като финансовата криза ускори изтичането на 427 000 млади хора в активна възраст. Това масово изселване нанесе двоен удар върху държавата: докато Атина загуби инвестиция от 8 милиарда евро, вложени в образованието на тези кадри, те са генерирали продукция за 50 милиарда евро и са платили 13 милиарда евро данъци в икономиките на чужди страни.
Тези стряскащи данни бяха изнесени от Фей Макантаси от изследователския център Dianeosis по време на парламентарна конференция, фокусирана върху бъдещето на нацията.
Статистиката показва прогресивно свиване на гръцкото общество. От 11,2 милиона жители през 2005 г., населението вече е паднало под 10,4 милиона, а прогнозите за бъдещето са мрачни: очаква се до 2050 г. жителите да намалеят до 9 милиона, а до края на века страната да наброява едва 6,3 милиона души.
През 2025 г. разликата между раждаемост и смъртност е огромна – регистрирани са малко над 68 хиляди раждания срещу близо 126 хиляди смъртни случая. Коефициентът на плодовитост (1,2–1,3) остава критично под необходимото ниво за възпроизводство на населението.
Според експерти основната преграда пред младите семейства е изключително високата цена на отглеждането на дете в Гърция. Въпреки че анкетите показват желание у гърците да имат средно по две деца, икономическият натиск ги спира.
Като илюстрация за тежките разходи се посочват 614-те милиона евро, похарчени от родителите само за частни уроци през 2023 г.
Професор Байрон Коцаманис подчертава, че само чрез агресивни семейни политики и преодоляване на неравенствата между половете раждаемостта може да отбележи лек ръст, но пълно възстановяване на нивата от миналото е малко вероятно.
Демографските тенденции в България показват поразителни прилики, като в някои аспекти ситуацията у нас е дори по-предизвикателна.
Темпове на намаляване на населението: Докато Гърция очаква спад до 6,3 милиона към 2100 г., България вече премина под границата от 6,5 милиона души. Според прогнозите на НСИ и ООН, при песимистичен сценарий населението на България може да се стопи до под 5 милиона души в същия период.
Коефициент на плодовитост: Тук България показва малко по-добри показатели – около 1,5 – 1,6 (за 2023-2024 г.), което е над гръцките нива от 1,2 – 1,3, но все още далеч от критичния минимум от 2,1, необходим за просто възпроизводство.
Подобно на Гърция, България преживя масова емиграция на млади хора (т.нар. „изтичане на мозъци“). Разликата е, че у нас този процес започна още в началото на 90-те години, докато в Гърция той бе рязко провокиран от дълговата криза след 2010 г.
И в двете страни загубата на инвестиции в образование е огромна, а ползите се берат от западноевропейските икономики.
Основният фактор за отлагане на раждането в Гърция и България е икономическата несигурност.
Докато гръцките семейства харчат стотици милиони за частни уроци, българските родители са изправени пред подобен натиск поради недостига на места в детските градини в големите градове и високите разходи за извънкласни дейности и частно здравеопазване.
Съседните държави страдат от феномена на „застаряващото общество“, където малка група работещи млади хора трябва да издържа нарастващ брой пенсионери. Това поставя под въпрос дългосрочната устойчивост на пенсионните и здравните системи в целия Балкански регион.
