Дезертиращите от редиците на групировката "Ислямска държава", главно джихадисти от Запада, стават все повече, а завръщането в страните им се превръща в главоблъсканица за антитерористичните служби, казват различни източници. В отстъпление в Сирия и Ирак, подложена на непрестанни бомбардировки от десетки изтребители, организацията не успява да попречи на някои от хилядите чуждестранни доброволци, присъединили се към нея от 2014 г. насам, да напуснат земите на самопровъзгласилия се халифат, за да се върнат у дома, пише Мишел Муто от Франс прес, цитиран от БТА.
Мотивите им са многобройни. Основните са страхът от въздушните удари, разочарование от разминаването на действителността с представите им, корумпираността на местните лидери, издевателствата срещу други мюсюлмани сунити или просто отегчение, показва изследване на Международния център за изучаване на радикализацията към Кралския колеж в Лондон с участието на 60 от тях.

"Те усещат, че финалната фаза е настъпила, много от тях започват да ни пращат съобщения, в които искат да научат как да се върнат", казва пред АФП националният координатор на френското разузнаване Дидие льо Бре. "Вече не става въпрос за експанзия на славния халифат. Знаем, че някои биват убити, когато се опитат да избягат", допълва той.

"Впрочем, предвид това, че службите за сигурност на ИД са крайно подозрителни, ние сме нащрек, когато някой се върне, защото не знаем дали е искрен или е на мисия", обяснява Льо Бре.

Според ръководителя на генералната дирекция на френското вътрешно разузнаване (DGSI) Патрик Калвар към средата на май "от сирийско-иракския район във Франция са се върнали 244 души".

Свидетели сме на нарастващ брой бойци, които възнамеряват да се върнат у нас. Те обаче са възпрепятствани от политиката на ИД, която, щом те пожелаят да напуснат Сирия, започва да ги смята за изменници, подлежащи на незабавна екзекуция, обясни Калвар на изслушване в Националното събрание.

От януари 2014 г., още преди халифатът да бъде официално провъзгласен, досега Международният център за изучаване на радикализацията създаде база данни с интервюта, направени от негови изследователи с дезертьори от ИД в опит да се установи какви са мотивите на тези хора. Днес тази база съдържа 60 имена.

"Причините за бягството им са толкова сложни, колкото и онези, които са ги накарали да отидат там. Не всички са станали пламенни привърженици на западната демокрация. Някои са вършили престъпления", пише в доклад директорът на центъра Петер Нойман.

В разказите им се налагат четири упрека: "ИД се бори повече с други мюсюлмани, отколкото срещу правителството на Асад, ИД извършва зверства срещу мюсюлмани, ИД е корумпирана и не следва предписанията на исляма, животът под игото на ИД е тежък и разочароващ", отбелязва той.

Шираз Махер е един от изследователите от центъра, разговаряли с дезертьорите. "Повечето споделят: "Не бяхме дошли за това". "Един от тях ми каза: Искам да призова всички муджахидини да не заминават за Сирия. Това не е джихад. Като отидете, се оказва, че сте там да избивате мюсюлмани".

Някои са заминали в резултат на безразсъден импулс, други - убедени, че ще станат част от утопия, идеално общество, управлявано от ислямския закон, шериата, трети - в търсене на адреналин, на другарска общност, тласнати от желание да бъдат рицари на бял кон. Независимо от причината кандидат-джихадистите често се сблъскват, както разказват дезертьорите, с ежедневие, изпълнено с насилие, варварство, страх, лишения, скука, неразбирателство или дискриминация въз основа на страната, от която идват.

"Един от тях ми каза, че главатарите от ИД няма да се поколебаят да изравнят със земята цял блок заедно с жените и децата вътре, за да убият един-единствен човек. Това не е революционен джихад, а чиста касапница", допълва Шираз Махер.

Индийски боец обобщил нещата така: "Джихадът не е това. Те ме карат да чистя тоалетните. . ."