Ксенофобията в Германия придобива нови измерения. Политиката на Меркел спрямо бежанците се превръща в обществено предизвикателство: съществува опасност добрите намерения да бъдат последвани от лоши дела, пише Фолкер Вагенер в коментар за Дойче Веле.
&nbsp;Нещо се случи през в Германия през миналата година: нахлуването на толкова много бежанци през горещото лято, топлата есен и меката зима изнерви мнозина. И най-напред онези, на които не им е чужда ксенофобията: расистите и неонацистите. След това обаче и много публични личности стиснаха устни и също започнаха да се изнервят в своята безпомощност: кметове от провинцията, местни политици, дори народни представители в Берлин поставиха под съмнение уверението на канцлерката &quot;Ще се справим!&quot;.<br /> <br /> Палят бежански приюти, нападат чужденци, уринират върху деца с по-тъмен цвят на кожата: Германия гори, а подбудителите на омраза стават все по-гръмогласни. Докога ще ги търпим? - пита Фолкер Вагенер в коментара си.&nbsp;<br /> <br /> <strong>Германците са научили урока си</strong><br /> Междувременно всичко това успя да разедини германците както никога досега. Никоя друга тема от близкото минало не е поляризирала така обществото, както въпросът дали страната трябва да приеме безконтролно толкова много мигранти. Етиката на всички, които бяха готови да помагат, беше подложена на един вид стрес-тест. А броят на противниците - онези, които егоистично поставиха собственото си спокойствие над нещастието на търсещите убежище, постоянно расте. Нещо повече: техният глас се чува все по-силно.<br /> <br /> Отдавна стана ясно, че миграционната политика на Ангела Меркел е в състояние да взриви средното съсловие в германското общество. Там полето вече е минирано. Съществува опасност за обществения консенсус на германците, който е и тяхна отличителна черта. Съществува опасност от радикализиране, за което си има причини.<br /> <br /> <strong>Феноменът &quot;Пегида&quot;</strong><br /> Това са, например, недоволните, които преоткриха силата на улицата. Може би &quot;Пегида&quot;, със своите средно 10 хиляди понеделнишки &quot;пешеходци&quot;, не представлява истинска заплаха. Участниците в движението водят полемика за таксите за радио и телевизия, за енергийния обрат и образователната политика. В политиката на Ангела Меркел на широко отворените врати обаче недоволните откриха един общ знаменател, който гласи: &quot;Чужденците вън!&quot;<br /> <br /> Можем да се самоуспокояваме, че &quot;Пегида&quot; е дребно локално явление, активно само в Саксония. В действителност обаче завой надясно направиха и много страни в Източна и Югоизточна Европа. Отличителните белези на тази промяна са засилването на национализма и дребнобуржоазната параноя към всичко ново и чуждо. Новата десница търси прости обяснения на сложния свят, в който живеем. И тя намира съмишленици във всички, на които им идва малко в повече дигаталното съвремие. Изведнъж те сега откриха обща тема, общ език и общ форум.<br /> <br /> Другата платформа - партията &quot;Алтернатива за Германия&quot; - вече се намираше в клинична смърт като консервативна и икономически либерална идея, преди кризата с бежанците да ѝ даде шанс за втори живот. Първоначално партията беше само популистка, но междувременно нейни лидери се изявяват открито като десни радикали и ксенофоби. Партията събира в редиците си всички, които преминаха в лагера на протестиращите срещу политиката на Ангела Меркел за отваряне на границите. В редиците ѝ влязоха както досегашни избиратели на християндемократите, така и познати другари. В момента партията може да разчита на около 10 процента подкрепа сред избирателите. Десет процента за една партия, която е в процес на радикализиране! Възниква въпросът дали Германия изобщо може да си позволи да води такава миграционна политика, която излъчва морално превъзходство?<br /> <br /> <strong>Етичната страна на въпроса</strong><br /> С оглед на радикализирането на обществения център воденето на такава политика е повече от проблематично. Една Франция вероятно може да понесе 30 процента гласоподаватели за Националния фронт. Германия обаче - заради миналото си - не може. Добре е, че в късната есен политиците се намесиха и принудиха Меркел на известни отстъпки, за да се ограничат усилията само до възможното. Благородството, демонстрирано от германското правителство с прокарването на новия Закон за предоставяне на убежище, заслужава похвала. Но в средносрочна перспектива то застрашава социалния мир.<br /> <br /> Само добрите намерения не стигат. Трябва да поемем и отговорност за щедростта, която можем да си позволим. Защото обществената стабилност сама по себе си е ценност. И във всеки случай сме длъжни да предотвратим разрастването на десноекстремистките течения.<br /> <br /> <strong>Източник: <a href="https://www.dw.com/bg/%D1%82%D0%B5-%D0%B2%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82-%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2%D1%8A%D0%BD/a-18958587" target="_blank"><span style="color: rgb(128, 0, 0);">Дойче Веле</span></a></strong>