От племенни символи до лични послания – татуировките далеч не са модерно изобретение. Те се практикуват от хиляди години, като примери за това са Леденият човек Йоци с 61 татуировки и древната мумия Чинчоро от Чили, пише glasnews.bg
Проблемът пред учените винаги е бил, че времето и процесът на мумифициране често заличават следите от мастило по кожата.
Нов поглед към древните майстори
Съвременна технология в близкия инфрачервен спектър даде възможност на международен екип да възстанови татуировките на 2000-годишна мумия, открита в сибирската вечна замръзналост. Жената е принадлежала на номадския народ пазирик и е погребана заедно с мъж, девет коня, каруца и богато украсени килими.
„Татуировките ѝ бяха невидими при откриването – кожата беше потъмняла. Знаехме, че под повърхността има още“, разказва археологът Джино Каспари от Института по геоантропология "Макс Планк".
Създаденият 3D модел разкри невероятни сцени: по ръцете – птици и малки орнаменти, а по предмишниците – ловни композиции с елени, тигри, леопарди и фантастично създание с клюн, напомнящо грифон.
Разгадаване на техниката
Дебатът как пазириките са татуирали кожата най-сетне получи отговор. Анализът показва, че мастилото е вкарвано чрез пробиване – метод, сходен с днешното ръчно "боцкане". Майсторите вероятно са използвали както едноточкови, така и многоточкови инструменти, за да постигнат различни ефекти.
Експериментално изследване, проведено от член на екипа, доказало, че такава техника дава сходни резултати и днес, макар да изисква прецизност и време.
Две ръце, два почерка
Интересно е, че дясната предмишница на мумията е украсена с изключително сложна и детайлна композиция, докато лявата изглежда по-опростена. Това подсказва или за работа на двама различни татуисти, или за един и същ майстор в различни етапи на своята кариера.
"Дори най-основните татуировки ѝ са трудни за възпроизвеждане от съвременни артисти", коментира криминологът Дейвид Лейн.
Пазириките – култура, в която татуистът е бил майстор и творец
Изследователите заключават, че татуистите в това общество са били не само висококвалифицирани, но и креативни. Част от мотивите следват традиционната иконография, а други носят личния почерк на художника.
"Важно е да помним, че тези творби са дело на човешки ръце", казва археологът Наталия Полосьмак, открила през 1993 г. прочутата "Ледена девойка".
За Каспари работата с мумията е безценна: "Това е завладяващ поглед към миналото на талантлив майстор и чудесно допълнение към праисторията на занаята, който и днес е важен по целия свят."
