Два варианта за Сирия: федерализация или балканизация

Във въздуха витае съмнение, че фрагментацията на страната на етнически и сектантски принцип не оставя друг вариант освен да се въведе федерална система на управление и да се създадат три автономни области, които да останат част от обединена Сирия.&nbsp;<br /> <br /> <strong>Тайни протоколи за създаване на Сирийски Кюрдистан?</strong><br /> <br /> В деня след новината, че Русия и САЩ са се споразумели за прекратяване на огъня в Сирия, информационна агенция Hawar (основната медия на сирийските кюрди) публикува интервю с Илхам Ахмед &ndash; член на Изпълнителния съвет на Движението за демократично общество (ТЕВ-ДЕМ) в Сирийски Кюрдистан (Роджава). Главното в материала бе следното изявление: ключовите играчи споделят разбирането, че разделянето на Сирия без всъщност тя да бъде &bdquo;разпадната&ldquo; е единственото разумно решение. Според информацията налице е не просто &bdquo;разбиране&ldquo;, а нещо като пътна карта.<br /> <br /> В общи линии Сирия, както твърди Ахмед, ще се състои от три съставни единици. Северните райони ще принадлежат на кюрдите; в южните със столицата Дамаск ще живеят алевитите, друзите, християните и други; а центърът ще отиде при сунитите. Всяка от тези три единици ще има собствен парламент.<br /> <br /> <strong>Франция някога изпробва фрагментацията</strong><br /> <br /> По повод вероятността за регулирана федерализация на Сирия като разумна алтернатива на хаотичната ѝ &bdquo;балканизация&ldquo;, Григорий Косач &ndash; експерт по политика в арабския свят и преподавател в Руския държавен университет по хуманитарни науки, направи за &bdquo;Руски дневник&ldquo; следния коментар, съдържащ исторически прецеденти:<br /> <br /> &bdquo;На теория федерализацията на Сирия е възможен вариант. Страната е една разпокъсана формация от самото си начало. Налице е резониращ прецедент. Франция, след като получи мандат от Обществото на народите да управлява в Сирия, раздели териториите на регионален и етнически принцип&ldquo;.<br /> <br /> Професор Косач има предвид събитията от 1920 г., когато французите, в опит да удовлетворят собствените си интереси и от страх да не се надигне арабски национализъм, прилагат &bdquo;политическа фрагментация&ldquo;, като създават отделни прото-държави в Сирия. Освен Алепо и Дамаск право на собствена политическа единица под патронажа на Франция получават и етническите друзи. Също като алевитите, които в наши дни са най-известни със сирийския президент Башар Асад, под управлението на Франция те се ползват със специален административен режим в планинския район зад Латакия.<br /> <br /> &bdquo;Това е история на два града или по-скоро борба за надмощие между Алепо и Дамаск, в която и двата града твърдят, че имат право да са столица на Сирия. Всъщност политическият и бизнес елит на двата града търси чуждестранни партньори и покровители. Дамаск се съсредоточава върху Ливан и арабските държави на юг, а Алепо се опитва да извлече ползи от сътрудничеството с кемалистка Турция. При определени обстоятелства е било възможно те да се разделят&ldquo;.<br /> <br /> Днес ситуацията е коренно променена. За момента сирийските кюрди, изглежда, приемат идеята за автономия в рамките на сирийската държава. Дали президентът Асад или неговият наследник ще са доволни от подобна сделка? Дали тя няма да провокира Турция да предприеме нещо като &bdquo;превантивен удар&ldquo;, за да задуши дори и ембрионална форма на държавност за кюрдите, които биха могли да се появят на политическата карта и даже, което би било още по-тревожно за Анкара, в непосредствена близост до собствените ѝ размирни кюрдски райони в югоизточна Анадола?<br /> <br /> &bdquo;Реалните шансове за федерално-административно устройство на Сирия зависят от напредъка, който ще бъде постигнат в междусирийския диалог&ldquo;, подчертава професор Косач.<br /> <br /> Откриването на представителство на Сирийски Кюрдистан в Москва неотдавна е знак за &bdquo;конструктивен диалог&ldquo; между двете страни, както го определи един от кюрдските представители в личен разговор. От правна гледна точка няма &bdquo;две страни&ldquo;. Това не е дипломатическа мисия, а бюро на &bdquo;обществена организация&ldquo;. И все пак, топката е хвърлена.<br /> <br /> <strong>Ще спечели или ще загуби Москва</strong><br /> <br /> Ако сценарият за федерализация се сбъдне в дългосрочен план, Русия няма какво да губи &ndash; напротив, тя може да разчита на определени ползи, смята Вадим Козюлин, старши изследовател в център ПИР &ndash; независима московска организация за политически анализи.<br /> <br /> &bdquo;Въпреки че сирийските кюрди никога не са декларирали публично намерение да се борят за отделна държава, ситуацията може да се развие както при Иракски Кюрдистан. Въпреки че формално е автономия, той има всички атрибути на държава в държавата: жизнеспособни източници за попълване на регионалния бюджет и т.н. Сирийски Кюрдистан може да последва този пример&ldquo;, каза експертът пред &bdquo;Руски дневник&ldquo;.<br /> <br /> В контекста на Сирия като обединена държава, каквото споразумение бе постигнато от световните сили миналия ноември, сравнително работещото сътрудничество между алевитите и християните от една страна и сирийски кюрди от друга може да бъде гарантирано, ако те се съгласят на компромиси. И все пак, всичко зависи от това дали кюрдите в северните райони ще ограничат амбициите си и ще се задоволят с ползите от това да са една широка или по-широка автономия.<br /> <br /> <strong>Иска ли някой лек вариант на халифата на ИД?</strong><br /> <br /> В това отношение сътрудничеството на сунитските племена и техните лидери, някои от които се определят като &bdquo;умерена опозиция&ldquo; с формално &bdquo;централните власти&ldquo; в Дамаск, далеч не е гарантирано.<br /> <br /> Идеята за сунитска структура с характеристиките на държава след разделянето е свързана с предложението на Джон Р. Болтън &ndash; учен в Американския предприемачески институт, работил като американски посланик в ООН от август 2005 г. до декември 2006 година. В статия за &bdquo;Ню Йорк Таймс&ldquo; (The New York Times) миналия ноември бившият посланик твърди, че &bdquo;най-добрата алтернатива на &bdquo;Ислямска държава&ldquo; (ИД) в Североизточна Сирия и Западен Ирак е нова, независима сунитска държава&ldquo;.<br /> <br /> Посланик Болтън разглежда този сценарий с оглед на &bdquo;създаването на убедителна алтернатива на ИД&ldquo;, която той определя като &bdquo;Сунистан&ldquo;. Де факто това би означавало монорелигиозна единица на последователите на шиитската версия на Исляма, в която християните биха имали подчинен статут. Това изглежда като &bdquo;лек вариант на ИД&ldquo;, който, както го определя Болтън, &bdquo;би могъл да служи като крепост както срещу Асад, така и срещу съюзилия се с Иран Багдад&ldquo;.<br /> <br /> Едва ли има шанс големите регионални играчи, които в момента са част от процеса за уреждане на конфликта, да приемат този вариант. Става въпрос за Русия, Иран, Ирак и, да не забравяме, все още официално суверенната държава Сирия.<br /> <br /> <strong>Сунитите, третият стълб на решението<br /> </strong><br /> Шансовете за реализиране на друг план &ndash; устойчива сунитска автономия като част от обединена Сирия &ndash; ще са нищожни, докато ИД не бъде победена; докато терористичната организация продължава да е здрава военна машина и алтернатива за радикализираните мюсюлмани.<br /> <br /> Ако обаче умерените сунитски групировки, които се противопоставят на ИД и всъщност се сражават с джихадистите на родна почва, получат предложение за платформа, на която да създадат отделна административна единица в рамките на Сирия, няма ли това да допринесе за оформянето на един обединен фронт срещу заклетия враг?<br /> <br /> Русия би постъпила мъдро, ако тактично подкрепи амбициите на умерените сунитски организации, смята г-н Козюлин, като подчертава необходимостта руската дипломация да е гъвкава:<br /> <br /> &bdquo;Като се има предвид дълбоко вкоренената враждебност на сунитите, които са мнозинство в Сирия, към режима на Асад, Москва най-добре да не ги отчуждава, а да ги приобщи положително&ldquo;.<br /> <br /> Най-вероятно една обединена Сирия е най-справедливата и устойчива опция. Но на фона на натрупания гняв и наследството от кръвната вендета, типични за всяка гражданска война, може и да е твърде късно. За момента политическото и военно махало в Сирия е задвижено и може да се люшне във всяка от двете посоки: федерализация или балканизация.<br /> <br /> <br /> <br /> <br /> Източник: &quot;Руски дневник&quot;