Европейската комисия (ЕК) представи проектобюджета за следващата Обща селскостопанска политика (ОСП) за периода 2028–2034 г., с който финансирането за земеделие се орязва с близо 30%.
От досегашните 387 милиарда евро сумата пада до 300 милиарда евро. Докладът бе огласен от еврокомисаря по земеделие Кристоф Хансен в средата на юли.
За първи път от 60 години насам земеделският фонд, който досега представляваше около 40% от общия бюджет на ЕС, вече няма да съществува като самостоятелен. Друга ключова промяна е сливането на двата основни стълба на субсидиране – директните плащания на площ и инвестиционната подкрепа.
Реакциите на земеделските организации не закъсняха. „Черна сряда за европейските фермери“ – така деня нарекоха от „Копа-Коджека“, най-влиятелната земеделска организация в ЕС.
Анализаторът на земеделските политики и ръководител на фондация „Биоселена“ Стоилко Апостолов предупреди, че следват бурни времена: „В следващите две години ни чакат протести, късане на ризи, горене на слама и изливане на лайна.“ Според него намалението идва в изключително тежък момент – при климатични предизвикателства, конкуренция от Украйна и сделката с МЕРКОСУР.
Въпреки това има и по-умерени оценки. Светлана Боянова, анализатор и председател на Института за агростратегии и иновации, увери, че средствата няма да бъдат пренасочвани към други сектори.
По думите ѝ докладът ясно посочва, че парите остават в рамките на земеделието, а държавите членки ще могат да ги допълват с национално финансиране.
В същото време България се оказва в уязвима позиция, тъй като няма свой представител в земеделската комисия на Европейския парламент.
„България не се знае какви пари може да отделя“, посочи Апостолов, като подчерта и липсата на политическо представителство за защита на националния интерес.
„Призоваваме всички браншови организации за изготвяне на обща позиция в защита на българското и европейското земеделие“, заяви Венцислав Върбанов, председател на Асоциацията на земеделските производители в България.
