При приемането на Делегираната директива за забрана на някои бездимни тютюневи стикчета със характерни аромати, различни от тютюневия, Eвропейската комисия е превишила правата си по Договора за ЕС.     

Европейската комисия е изправена пред голямо предизвикателство, защото е превишила пълномощията си, приемайки второстепенен акт, който се опитва да представи като основен законодателен акт, вместо да се дискутира и приема и от съзаконодателите на ЕС – Съветът и Евро-Парламентът.

„Върховният съд на Ирландия ще сезира Съда на Европейския съюз относно опитите на Комисията да ограничи продажбата на нагреваеми тютюневи изделия, които представляват възможност пушачите на цигари да преминат на потенциално по-малко вредна алтернатива“, пише в Eureporter политическият редактор Ник Пауъл.

Делото е заведено от две компании, свързани с предлагането на нагреваеми тютюневи изделия в Ирландия -  PJ Carroll & Company и Nicoventures Trading. Те са подали жалбата срещу държавата Ирландия при транспонирането на въпросната директива в националното законодателство.  

Съдът в Дъблин ще отнесе делото към Европейския съд в Люксембург, като ще изиска от юристите и на Ирландия, и на Европейската комисия да отговорят на съда. Комисията следва да отговори и да обясни защо смята, че може да превиши своите пълномощия и върху нови продукти, които не са били налични на европейския пазар при приемането на първоначалната Директива за тютюневите изделия от 2014 г.

В своето решение съдия Киян Феритър постановява: „налице са основателни аргументи директивата на Комисията да бъде обявена за невалидна“.

Тя би довела до забрана на ароматизираните нагреваеми тютюневи изделия, включително за  GLO устройствата – които са поводът за съдебното дело.

GLO нагрява, но не гори тютюна, казват компаниите, завели делото, и твърдят, че политическото решение на Комисията за забраната на някои стикове за GLO е взето в нарушение на правилата.

Съдията обобщава този аргумент срещу приетата забрана с тълкуванието, че тя се отнася до: „категория тютюневи изделия, които са нови на пазара и не са съществували в момента на приемане на Директивата за тютюневите изделия през 2014 г. и които не са били обект на отделна политика или здравна оценка“.

Според него „може най-малкото да се приеме, че това предполага политически избор, който е в правомощията единствено на законодателните органи на ЕС, а не на Комисията“.

Затова Феритър прехвърля делото към Европейския съд в Люксембург, като го моли да се произнесе относно методологията на Комисията, тъй като тя е предприела действия, обосновани с ръста на продажбите на нагреваеми тютюневи изделия, но не е взела предвид други аспекти и характеристики на тези продукти.

Комисията е трябвало да си даде сметка, че основанията ѝ са спорни от правна гледна точка. Когато през 2022 г. тя приема Директивата, четири държави - членки, сред които

Гърция и България, изпращат съвместно декларативно възражение, че Комисията „е излязла от рамките на дадените ѝ правомощия“.

Четирите държави са предупредили, че се създава правна несигурност и практически затруднения за всички заинтересовани страни и така Комисията е получила ясно послание, че действията й може да са от спорно правно естество, което има вероятност да стигне до съда.

Съдебно дело обаче не се завежда в никоя от четирите възразили държави, а в една от най-рестриктивните по отношение на тютюна страни – Ирландия.

Това навежда на мисълта, че не просто забраната по същество е проблемна, но и че все по-малко се толерира честото превишаване на правата на Комисията да законотвори без участието на основните законодателни органи на Съюза.

Въпросът към политиците и гражданите на ЕС, а не към съдиите, е как Комисията стигна до тази бъркотия? Тук като че ли са смесени поне два фактора.

Първият е налагащата се институционалната склонност за превишаване на правомощия, които Комисията няма.

Вторият е специфичен за политиката за контрол на тютюна, по която Комисията често предпочита да следва само позициите на Световната здравна организация, вместо да се търсят решения, които са ефективни за европейските граждани.

Събитията в Ирландия се случват на фона на внесения в Народното събрание проект на 2 октомври 2023 г. за Закона за тютюна в България, с който трябва да се транспонира въпросната директива и да се забранят някои от бездимните стикчета, които са с характерни аромати, различни от тютюневия.

Законодателната процедура в нашата страна беше значитено забавена и ще бъде забавена още заради ваканцията на депутатите, но все пак се очаква да влезе в сила тази година.

Предстои да се разбере как ще завърши съдебната процедура, стартирана от компании в Ирландия, но дотогава компаниите, които предлагат бездимните нагреваеми тюневи изделия ще трябва да се съобразят със закона в страната.    

Интересно съвпадение е също, че тази седмица двете камари на парламента във Франция публикуваха доклад в подкрепа на по-малко вредните бездимни продукти.

Франция е една от страните, в които макар да имат едно от най-рестриктивните законодателства срещу тютюна, нивата на тютюнопушене остават изключително високи - около 25%, а незаконната търговия с цигари там е 37% - най-високото в Европейския съюз. 

Докладът на френските депутати се базира на заключение на парламентарната служба за научна и технологична оценка, че е необходима драстична промяна в подхода на убеждаване на пушачите на цигари да ги спрат.

В доклада се призовава за бързо провеждане на нови и независими проучвания във Франция, чрез които да се изследват специфичната и относителна вредност на различните продукти, каквито са нагреваемите тютневи изделия, както и техните ефекти спрямо пушенето на цигари, и чиито резултати да се използват при формулирането на бъдещата политика.

По тематичен материал от Eureporter

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук