Ракетният арсенал на Иран е до голяма степен замислен и построен в Северна Корея, страна, определена от Съединените щати като държава спонсор на тероризма. Това заяви един от водещите световни експерти по стратегически отношенията между Иран и Северна Корея, американският професор Брус Бехтол, предава изданието Мilitary, цитирано от "Фокус".
Бехтол, автор на новата книга Rogue Allies: The Strategic Partnership Between Iran and North Korea (която е написана съвместно с Антъни Н. Селсо), е прекарал години в документиране на този поток на подкрепа. В неотдавнашен анализ за Korea Regional Review той пише, че след като е прегледал репортажи от САЩ, Европа и Източна Азия, не е намерил "нито едно" споменаване на ролята на Северна Корея.
"Доказателствата са налице", подчертава той пред Military.
"Връзката между двете страни започва по време на Студената вoйна. Иран се нуждаеше от оръжия след революцията от 1979 г. и войната с Ирак. Северна Корея се нуждаеше от твърда валута, след като съветските субсидии пресъхнаха. Идеологията движеше Техеран, докато парите движеха Пхенян", обяснява експертът.
Бехтол описва сътрудничеството между Техеран и Пхенян като брак по сметка, който продължава повече от 40 години.
Иранските лидери разглеждат партньорството като част от революционната си борба срещу САЩ и Израел. Северна Корея го разглежда като бизнес.
"До съвсем скоро Иран е бил в състояние да предоставя на Северна Корея около 3 милиарда долара годишно, което представлява значителна част от приходите на Пхенян. Тези пари финансираха не само ирански системи, но и оръжия за "Хизбула", ХАМАС и хутите. Севернокорейски техници останаха на място, ремонтирайки фабрики чак до началото на настоящата война", коментира той.
Програмата за балистични ракети с течно гориво, която Иран използва днес, е почти изцяло севернокорейска. Бехтол допълва, че Северна Корея е построила голям ракетен изпитателен център в Емамшахр, град в иранската провинция Фарс, както и център за наблюдение и мониторинг в Табас в провинция Южен Хорасан.
"Ракетата с малък обсег The Qiam, която е поразила американски обекти и цели в Персийския залив, е модернизирана версия на Scud-Cs. Северна Корея е доставила около 200 ракети Scud-Cs от 1986 г. насам и е построила завода, в който се произвеждат. Иранските екипажи все още разчитат на севернокорейски инженери и компоненти, за да поддържат производството", обяснява Бехтол.
Ударите с по-голям обсег разчитат на семейството No Dong. Пхенян продаде на Иран около 150 от тях в края на 90-те години и построи производственото съоръжение. От тази ракетна база произлязоха ракетите Emad и Ghadr, които сега са насочени към Израел и американските бази в региона. Бехтол ги нарича преки производни.
"Тези ракети са били изстрелвани многократно срещу Израел", смята той той.
"The Khorramshahr-4, с нейната двутонна бойна глава с касетъчни боеприпаси, следва същия модел. Ракета Musudan беше изстреляна по британската база Диего Гарсия в Индийския океан, на около 4000 километра от Иран. Иранците купиха 19 от тези ракети от Северна Корея още през 2005 г. и оттогава те не са тайно оръжие", заключва Бехтол.
