Вирусът Бундибуджо, рядък щам на Ебола, стои зад новата епидемия в Демократична република Конго и Уганда. По последни данни са регистрирани най-малко 906 предполагаеми случая, 112 потвърдени инфекции, 223 предполагаеми смъртни случая и 11 потвърдени смъртни случая.
Здравните власти официално обявиха епидемията на 15 май, но според експерти вирусът вероятно е циркулирал сред населението седмици по-рано. Това е една от причините огнището да бъде установено със закъснение.
Мишел Бари, директор на Центъра за иновации в глобалното здравеопазване към Станфордския университет, посочва, че мащабното предаване е малко вероятно. Въпреки това тя подчертава, че навременният международен отговор е ключов за подкрепа на Конго, Уганда и съседните държави.
Ебола се предава чрез директен контакт с телесни течности, особено при наранена кожа или незащитени лигавици. Затова рискът от пандемия се оценява като нисък, но последиците за засегнатите райони могат да бъдат тежки заради слабите здравни системи, конфликтите и трудното проследяване на контактите.
Към момента са известни шест вида вируси, свързани с Ебола, но големи епидемии причиняват основно три — Заир, Судан и Бундибуджо. Последният е рядък и преди сегашното огнище е бил свързан само с две документирани епидемии.
Допълнителен проблем е диагностиката. Не всички тестове за Ебола откриват Бундибуджо, което е затруднило ранното разпознаване на заразата. Първите симптоми често включват некървава диария, главоболие, температура и силна отпадналост.
Съществуват ваксини и терапии срещу Ебола, но повечето са разработени срещу щама Заир. За Бундибуджо няма одобрена целева ваксина или специфично лечение, което ограничава възможностите за бърза реакция при по-широко разпространение.
Смъртността при Бундибуджо се смята за по-ниска от тази при Ебола-Заир, но епидемията остава сериозно предизвикателство. Най-големите рискове са свързани с несигурността в засегнатите райони, забавеното диагностициране и ограничените ресурси за изолация, лечение и проследяване на контактните лица.
