Във връзка с това, че програмата Цели за развитие на хилядолетието на ООН приключва през 2015 г,. а Конференцията на ООН “Рио+20” даде старт на процеса по формиране на целите за устойчиво развитие, тези две задачи трябва да бъдат решавани заедно въз основа на съгласувания подход, съобщи в сряда Европейската комисия. “Ликвидирането на крайната бедност в целия свят в течение на живота на едно поколение е напълно постижимо. Това не е въпрос на ресурсите, а на политическата воля и програмите за съответни действия”, заяви на брифинг в Брюксел еврокомисарят по развитието Андрис Пиебалгс.
Междувременно еврокомисарят по околната среда и по развитието Янез Поточник отбеляза: “Усилията по ликвидиране на бедността трябва да се предприемат заедно с решаването на задачите за устойчиво развитие. В противен случай те ще бъдат напразни. Поради тази причина нашият днешен документ предлага програма за единни и съгласувани действия, насочени към това, да се гарантират на всички достойни условия на живот до 2030 г.”.
Целите за развитие на хилядолетието на ООН, според представителите на ЕК, са станали мощен инструмент за мобилизация на международната общност в борбата с бедността. Днес тази борба е абсолютен приоритет, въпреки че другите глобални проблеми, като климатичните промени, привършването на ресурсите, деградацията на околната среда и социалното неравенство, стоят на дневен ред.
Задачите за изкореняването на бедността и осигуряването на устойчиво развитие, смятат в Брюксел, са взаимно свързани и трябва да се решават заедно.
Документът “Достоен живот за всички: ликвидиране на бедността и устойчиво бъдеще за света”, подготвен от Европейската комисия, предлага обсъждането на рамкова програма, по която предстои ЕС да постигне обща позиция, за да може след това тя да послужи за основа на “дебати в ООН и в целия свят”.
Членовете на ЕК поясниха, че рамковата програма предлага “ограничен комплекс от ясни и стимулиращи цели, не само количествени, но и качествени”, като международни норми в сферата на образованието, храненето, осигуряването на питейна вода и състоянието на въздуха. Тези норми трябва да определят допустимия минимален жизнен минимум, под който никой в света не трябва да живее след 2030 г. /БЛИЦ
