Мултинационалната групировка, занимаваща се с копиране и фалшифициране на кредитни и банкоматни карти, говори все по-често италиански език, тъй като това е бизнес, който вече интересува и мафията. Годишните й печалби достигат 1 милиард евро, пише италианският седмичник „Еспресо“. Според списанието бандите, които извършват истински престъпления с електронни пари, се местят масово в Италия. На Апенините те рискуват малко, а често дори и нищо.
Ако не бъде доказана принадлежността към престъпна група, бандитите биват обвиняеми само за измама и не рискуват дори предварителен арест. Други пък излизат бързо от затвора, тъй като имат присъди от 3-4 години. Всичко това е като играчка за българските, румънските и унгарските експерти по информатика, които са европейски майстори в сектора, разширяващ се непрекъснато.

В Италия печалбите от тези измами достигат 100 милиона евро. В Европа пък миналата година беше преминат прага от милиард евро, а броят на измамите - 10 милиона. Най-благоприятният период е между юли и август, тъй като туристическият сезон създава условия за нови жертви и е много по-трудно тогава да се идентифицират съмнителните операции.

Според изследване на Crif, агенцията, специализирана в сигурност на кредитите, в 39 на сто от случаите на фалшифициране на кредитните карти зад фалшификаторите стоят търговците.

Румънски, български и унгарски електронни бандити действат в Централна и Северна Италия. Китайските групи пък са активни в Ломбардия и Тоскана. Лацио, която е областта с най-високо ниво на измами в тази сфера, се поделя между нигерийските и източноевропейските банди.

На Юг пък това престъпление започва да се услажда на мафията - през 2006 срещу над 900 души бяха заведени дела, а над 20 бяха арестувани. В някои случаи затънали в дългове търговци, които не могат да плащат рекет на босовете, им позволяват в замяна да използват апаратите за четене на кредитни карти.

Занаятът на фалшификатора не изисква големи инвестиции. Необходимата апаратура моще да се купи лесно и струва между 600 и 2000 евро. Абсолютно необходим е четецът на магнитните кодове, наречен skimmer.

Той е голям колкото кутия цигари и струва между 100 и 400 евро. Самозахранва се с батерия и може да запамети стотици данни от банкомата. Той се свързва с компютър с програма за управление на магнитни кодове. Тя не струва нищо, тъй като се дава безплатно на купувача на skimmer. С този софтуер може да се препишат данните върху „девствена“ карта, която струва 0,2 евро, докато чиповете на най-сложните карти струват 20 евро.

За да се сдобият с номерата на кредитните карти, румънските банди влизат често в търговските центрове и супермаркети и се крият до затварянето им, за да поставят skimmer-a в касите.

Други пък влизат в бензиностанции или ресторанти и симулират кражби, докато в същото време целта им е само електронен шпионаж. Рискът е голям, но пък с операция за една нощ се гарантират тегления на пари в продължение на седмици.

Съществуват и микротелекамери на цена 80 евро, които се поставят на банкомата, както и фалшиви клавиатури, които се поставят върху истинските. Те могат да се намерят за 150 евро. По-напредналите банди успяват да прехвърлят данните и чрез bluetooth.

Проблемът е под наблюдението на ЕС и надеждите бяха да бъде преборен до 2007, но засега липсват необходимите мерки. Италианските норми също не са направили кой знае колко за справянето с фалшификатите.

Преди две седмици във Венеция една румънска банда беше пратена в затвора за три дни. Тя беше нападнала банкоматите, използвани от туристите и залавянето й струваше седмици труд за властите. Но тъй като престъплението предвижда максимална присъда от 4 години затвор, не е възможно обвиняемите да бъдат държани в предварителен арест.

Единствената забрана в този случай е тази за жителство в област Венето. Или с други думи, това е като да кажеш на бандитите - идете да фалшифицирате на друго място, завършва списание „Еспресо“. /ПронтоСофия