Преди 3 месеца служителите на г-н Уанг са получили бонуси в навечерието на Китайската нова година. Днес, след 76-дневна карантина, бизнесът, управляван от жителя на Ухан, е в пълен колапс. Две седмици след падането на най-строгите мерки ресторантът на Уанг остава затворен. Причина за това са ограниченията, наложени в обектите за хранене.

Въпреки че обектът не работи, собственикът трябвало да заплати наема за последните три месеца - 60 000 йени, или почти 8 500 долара. Опасенията от предстояща втора вълна на коронавируса също не помагат на малкия бизнес в града.

"В Ухан има много хора като нас. Такива, които не могат да се върнат към стария си живот", твърди той.  И допълва, че трима негови роднини били заразени с Covid-19. Един от тях е починал. Семейството обаче не получило възможност да го погребе.

"По това време бяхме ужасени", споделя той пред CNN.
 
През първото четиримесечие от годината икономиката на провинция Хубей се е свила с близо 40%, според данните на агенция "Синхуа". Променена е и психическата нагласа на хората, които я движат, в следствие на страха от нови загуби и скръбта от вече преживените. 
 
Ухан е един от най-големите транспортни и индустриални хъбове в Китай, с население от 11 милиона души. Дълго време той е считан за икономическия двигател на страната. Въпреки че стана първият град в света, обявил карантина след избухването на пандемията, опитите заразата да бъде овладяна се провалиха. Вирусът се разпространи сред 2.7 милиона души по света. Строгите мерки за социална изолация и затваряне на стотици бизнеси се превърнаха в "новото нормално" за милиони хора по света.
 
В крайна сметка, в провинция Хубей са регистрирани 68,128 случая на Covid-19 и 4,512 починали. От две седмици насам хората могат да излизат свободно, отворени са парковете, зоопаркът и някои магазини. Преживяното от жителите на Ухан обаче е пример за дълбокия отпечатък, който карантината оставя върху обществото, и дългия път обратно към нормалното ежедневие. 
 
Г-н Хе е доставчик на електронни и механични устройства за строежите в града. Фирмата му е била затворена, заедно с остатъка от града, на 23-ти януари. Макар и Хе отново да е на на работа, достъпът на автомобили до склада му все още е забранен. Това възпрепятства потенциалните купувачи да натоварят стоката си. 
 
"Дори и когато имаме клиенти, те остават блокирани извън обекта. Някои от тях просто спряха да работят с нас", обяснява той. 
Междувременно бизнесменът плаща годишен наем от 170 000 йени, или 24 000 долара. Хе разказва, че всички служители на фабриката са уплашени и разгневени, но няма пред кого да споделят оплакванията си. 
 
"Изплащам заеми. Имам жена и 14-годишен син, които разчитат на мен. Оцеляването в Ухан стана наистина трудно", твърди той. И Хе, и Уанг се страхуват от последствията, които може да донесе появата им в чуждестранни медии. Затова се представят само с първите си имена.
 
Въпреки оживлението по улиците, много обекти остават затворени. Повечето хора все още носят предпазно облекло, когато излизат от домовете си - от маски за лице до цели костюми. Мнозина считат, че втората вълна на вируса е неизбежна. Властите вече предприемат мерки по отношение на "вноса" на болести от чужбина, особено от Русия. 
 
Според ресторантьора Уанг обаче правителството не е оказало достатъчно подкрепа на малкия бизнес. Той е убеден, че дори и да му бе разрешено да отвори врати, втората вълна на заразата е щяла да удари бизнеса му отново. 
 
"В нашите среди всички сме сигурни, че нова вълна ще има. Затова тук вече няма място за кетъринг и ресторантьорство. Ще трябва да си намерим ново поприще", коментира той.