Източна Сърбия е дом на едни от най-големите находища на мед и злато в Европа. Градовете Бор и Майданпек, някогашни индустриални гиганти на Югославия, днес преминават през радикална и болезнена трансформация под контрола на китайската държавна компания „Зиджин Майнинг“, пише "Политико".
От 2018 г. насам китайските инвестиции в региона надхвърлят 2,3 млрд. евро. Тази икономическа инжекция обаче има висока цена:
- Териториално заличаване: Мините се разширяват толкова агресивно, че цели села като Слатина и Кривел постепенно изчезват. Земите на местните фермери се отчуждават, а домовете им се напукват от постоянните взривове.
- Изолация: Хиляди китайски работници живеят в затворени лагери в минната зона. Те остават напълно отделени от местното население, създавайки усещане за „държава в държавата“.
- Съмнителна прозрачност: Договорите между сръбската държава и компанията остават секретни, което поражда съмнения за неоколониален натиск.
Цената на икономическия растеж се плаща със здравето на хората:
- Токсичен въздух: В района са регистрирани критични нива на серен диоксид и прахови частици, съдържащи олово, кадмий и арсен.
- Мъртви води: Река Борска е сред най-замърсените в Европа – напълно лишена от живот, тя пренася тежки метали директно към Дунав.
- Рак и смъртност: Местните жители споделят, че „спят върху злато, а умират от рак“. Официалната статистика на института „Батут“ потвърждава повишена смъртност в района.
За много от жителите изборът е невъзможен. Земеделците, чиито имоти са погълнати, често нямат друга алтернатива, освен да станат нископлатени работници за същата компания, която е отнела поминъка им.
Докато Сърбия се превръща в ключова точка за китайските интереси в Европа, общностите в Бор и Майданпек се чувстват изоставени от собствената си държава. Старите традиции изчезват, кафаните затварят, а по спирките се множат некролози.
„Това не е краят на света, но оттук можеш да го видиш“, обобщава местен жител, живеещ на метри от зейналия рудник.
