Най-високите приливи в Европа дебнат туристите на Сен Мало, Франция, и мият средновековните гранитни стени и настилки. Но малонците ги приемат с радост. Те винаги са били обвързани с промените в морето.

Градът е основан през 1 век пр. Хр. и се намира на северния бряг, където река Ренс се влива в Ла Манша.

„Когато съм в Сен Мало, дори да не съм до водата, пак мога да я усетя“, казва Яник Од, местен сомелиер и търговец на вино. „Знам, че е ей там, че е винаги наблизо.“

Преди 15 години, при пътешествие с лодка заедно с приятели, Од се влюбва в морето. „Бяхме един рибар, един моряк, един ресторантьор и аз – сомелиер. Един от нас очакваше дете и ни каза: „Чуйте, ще сложа няколко бутилки вино под водата, за да отбележа рождението на сина си.“ Аз му отговорих, че мога да го организирам, ако желае.“

Да отделиш няколко бутилки вино да отлежават по повод рождението на дете е обичайно за ценителите на виното, но никъде другаде бутилките не се оставят в солена морска вода.



Това, което започва като екстравагантна идея, с 12 броя Fiefs Vendéens, днес е l’Immersion (Потапянето) – ежегодна традиция и национален феномен. 
Има поезия в това да отлежаваш такава напитка във водите на град, който е толкова горд с морето си. Сен Мало става известен с това, че е едно от главните пристанища при търговията с подправки. През 1590 година градът дори обявява независимост от Франция, за да предпази търговията от Религиозните войни. Мотото им е „Не французин, не бретонец, а малонец“. Въпреки, че републиката трае само 3 години, индивидуалният самостоятелен дух все още е пуснал котва там.

Всяка година през първата седмица на юни, около 100 гурмани и сомелиери от цяла Франция си купуват билети, за да се насладят на събитието, туристи също идват. То започва със самото Потапяне – Яник Од и екипа му натоварват рибарска лодка със 700 вина под сянката на Tour Solidor, кула от 14 век, построена да пази реката. Бутилките се нареждат в дървени кутии с дупки, за да може водата да ги облива през целия им едногодишен престой.

Водолаз смъква бутилките до дълбочина от 15 метра и ги завръзва, но не стегнато, за да могат да се движат с морето. След това измъква виното от миналата година. Всички могат да видят какво преживяват за една година заради залепналата по тях морска флора и фауна.



След дегустацията всички, закупили билети за l’Immersion, се отправят на обиколка през Сезамбр, малко незаселено парченце пясък, което е служило за немска морска батарея по време на Втората световна война. Известна част от него е оградено с бодлива тел, защото все още не е изчистено от мини, но от безопасната му страна гледката е прекрасна и много подходяща за пира с вино и морски деликатеси. „Това е малко по-рокендрол частта, където всички се забавляват“, обяснява Од.

Събитието не е просто дегустация на вино, а празнуване на връзката между малонците и морето. „Така сме закърмени и не можем да живеем по друг начин. Намираме морето във всичко – и в изкуството, и в храната, в дегустацията на вино, скариди, в мидите, в рибата, която хващаме, в пролетни зеленчуци. Тук имаме всичко. Наистина имаме всичко.“