Около 35% от населението на света шофира от лявата страна на пътя, като повечето страни, където това е така, са бивши британски колонии. Странната приумица озадачава останалия свят, но за нея си има напълно добра причина.
В миналото, почти всички са пътували от лявата страна на пътя, защото това е било най-логичното нещо за феодалните общности. Понеже повечето хора са десничари, войниците са предпочитали да се движат вляво, за да може дясната им ръка да е по-близо до врага, а ножницата – по-далеч. Освен това, така ножницата (носена отляво) не се удряла в преминаващите насреща хора.

Още повече, за десничарите обикновено е по-лесно да се качват на коня от ляво, а това би било трудно, ако мечът се е носил отдясно. По-безопасно е качването на коня да става отстрани на пътя, а не насред трафика.

В началото на 18-и век обаче, във Франция и САЩ започват да превозват стока от фермите в големи каруци, теглени от няколко двойки коне. Тези каруци нямали място за кочияш. Вместо това той стоял на задния ляв кон, за да може дясната му ръка да е свободна да мята камшика. И понеже е седял отляво, по-удобно било всички да минават от лявата му страна, за да може да вижда по-добре и да се уверява, че няма да се блъсне в някой. Затова движението преминало от дясната страна на пътя.

В Русия през 1709г датски пратеници забелязват широкоразпространения обичай трафика в страната да преминава отдясно, а през 1752г императрица Елизабет издава официална заповед движението да се извършва в дясно. В допълнение, Френската революция през 1789г дава голям тласък на обичая да се пътува в дясно. Преди революцията, аристократите пътуват в ляво и принуждават обикновените хора да минават в дясно, но след щурма на Бастилията и последвалите събития, аристократите вече предпочитат да не се набиват на очи и също започват да се движат в дясно. Официално правило е въведено в Париж през 1794г, почти паралелно с Дания, където това се случва година по-рано.

По-късно, походите на Наполеон разпространяват дясното движение в ниските земи (Белгия, Нидерландия и Люксембург), Швейцария, Германия, Полша и много части на Испания и Италия. Държавите, които устояват на Наполеон, запазват движението в ляво – Британия, Австро-унгарската империя и Португалия. Европейското разделение между десни и леви нации остава повече от 100 години, до края на Първата световна война.

Макар движещите се от лявата страна на пътя шведи да отстъпват Финландия на дяснодвижещите се руснаци след войната от 1808г, шведския закон – включително правилата за движение по пътя – остава в сила във Финландия още 50 години. Чак през 1858г руски закон принуждава Финландия да размени страните.

Тенденцията сред държавите през годините е да се кара в дясно, но Великобритания прави всичко възможно, за да не се повлияе от глобалните предпочитания. Със ставащото все по-популярно пътуване и изграждането на пътна мрежа през 19-и век, правила за движение по пътя се приемат във всяка страна. Карането в ляво става задължително във Великобритания през 1835г. Държавите, били част от империята, последват нейния пример. Затова до ден-днешен Индия, Австралазия и бившите британски колонии в Африка шофират в ляво.

Изключение прави Египет, който е покорен от Наполеон, преди да стане зависим от британците.
Япония никога не е била част от Британската империя, но трафикът там също се движи в ляво. Макар произходът на този навик да се проследява до периода Едо (1603-1868г), чак през 1872г неписаното правило става малко или много официално. Това е годината, в която в Япония заработва железопътната мрежа на страната, построена с помощта на британците. Постепенно, мрежата се разширява и разбира се, всички влакове и трамваи се движат от лявата страна. Половин век по-късно, през 1924г това се превръща в официален закон.

Когато холандците пристигат в Индонезия през 1596г, те въвеждат своя обичай да се движат в ляво на пътя. Чак когато Наполеон превзема Холандия, там преминават в дясно. Повечето от колониите им обаче остават по старому, както Индонезия и Суринам.

В ранните години на британската колонизация на Северна Америка, колониите следват техния пример и се движат в ляво. След като извоюват независимостта си обаче, веднага прекъсват всяка връзка с британското си колониално минало и преминават към движение в дясно. Първият закон, задължаващ движение в дясно, е въведен в Пенсилвания през 1792г, след което подобни закони са приети в Ню Йорк през 1804г и Ню Джърси през 1813г.

Въпреки случващото се в САЩ, в някои части на Канада продължават да се движат в ляво до края на Втората световна война. Територията, контролирана от французите (от Квебек до Луизиана) се придържа към движение в дясно, но владенията на британците (Британска Колумбия, Ню Брънзуик, Нова Скотия, о-в Принц Едуард и Нюфаундленд) – в ляво. Британка Колумбия и атлантическите провинции преминават в дясно през 20-те години, за да са в унисон с останалите части на Канада и САЩ. В Нюфаундленд карат в ляво чак до 1947г.
В Европа, останалите страни, които все още се движат в ляво, една по една преминават към движение в дясно. Португалия въвежда промяната през 20-те. Това се случва в един и същ ден в цялата страна и колониите й. Териториите, които граничат със страни с движение в ляво обаче остават изключение. Затова Макао, Гоа (днес част от Индия) и Португалски Мозамбик остават на старата система. Но Източен Тимор, който граничи с Индонезия, променя движението си, но то е върнато обратно в ляво от индонезийците през 1975г.

В Италия, практиката за движение в дясно започва в края на 19-и век. Първият италиански закон за движение по пътищата влиза в сила на 30 юни 1912г и гласи, че всички превозни средства трябва да се движат в дясно. Градовете с трамвайна мрежа обаче остават свободни да запазят старото устройство на движение, ако поставят указателни знаци за това на границите си. През 1923г и това отпада, но Рим и северните градове Милано, Торино и Геноа продължават да карат по старата система. В средата на 20-те движението в дясно на пътя най-после става официален стандарт в страната. Рим прави промяната на 1 март 1912г, а Милано – на 3 август 1926г.

В Испания няма регулация на движението до средата на 30-те години. В някои части на страната карат в дясно (Барселона), докато в други карат в ляво (Мадрид). На 1 октомври 1924г Мадрид преминава към дясно движение.

Разпадането на Австро-унгарската империя не води до промяна: Чехословакия, Югославия и Унгария продължават по старата система. В Австрия нещата са особено любопитни. Половината страна кара в ляво, а другата половина – в дясно. За ничия изненада, границата на това разделение е точно мястото, засегнато от завоеванията на Наполеон през 1805г.

Австрийските провинции Форарлберг, Тирол и Каринтия, както и западната част на Залцбург, преминават към движение в дясно между 1921 и 1935г. Когато Германия анексира Австрия през 1938г, Хитлер нарежда и останалата част от страната да въведе промяната за един ден. Това води до хаос на пътя, защото шофьорите не могат да виждат повечето пътни знаци. Във Виена се оказва невъзможно това да стане за една нощ, затова докато останалият трафик преминава в дясно, трамваите продължават да се движат в ляво още няколко седмици. Чехословакия и Унгария са от последните държави в Европа, които преминават към движение в дясно, след като са нападнати от Германия през 1939 и 1944г съответно.

Междувременно дясното движение набира огромна популярност. Американските коли вече започват да се произвеждат с идеята да бъдат карани от дясно на пътя, като мястото на шофьора е преместено в ляво. С масовото производство на надеждни и достъпни автомобили с ляв волан в САЩ, износът им кара от необходимост много други страни да въведат промяна в правилата за движение по пътищата.

Гибралтар преминава към движение в дясно през 1929г, а Китай – през 1946г. В Корея днес шофират в дясно, но само заради американското и руското влияние в края на Втората световна война. Пакистан също обмисля промяната в края на 60-те, но в крайна сметка се отказва. Основната причина за това е, че керваните с камили често пътували през нощта, докато водачите им си поспивали, а да научиш стара камила на нови номера се оказало трудно. Нигерия, бивша британска колония, след като печели независимостта си, иска да скъса с колониалното си минало и преминава към дясно движение през 1972г.

След Втората световна война и Швеция усеща натиска на съседите си и се поддава. През 1955г шведското правителство провежда референдум и 82.9% гласуват против преминаването към движение в дясно. Въпреки това парламентът гласува закон за това през 1963г. Промяната се случва на 3 септември 1967г в 5ч сутрина.

Целият трафик в страната е спрян за четири часа преди и един час след въвеждането на промяната, за да се коригират пътните знаци. Дори армията е извикана за помощ. Въведено е и много ниско ограничение на скоростта, което е покачвано на няколко пъти. Целият процес отнема около месец. След успеха в Швеция, Исландия прави същото на следващата година, през 1968г. На 2 април 1972г Нигерия обръща страните, а Гана последва примера й след 2 години.

В края на 60-те Великобритания обмисля да пусне движението в дясно, но консервативните сили в страната правят всичко по силите си, за да попречат на това. Има го и това, че би струвало милиарди паундове, за да се промени всичко.

И така, днес само 4 европейски страни все още карат в ляво – Великобритания, Исландия, Кипър и Малта.




Източник: iskamdaznam.com