На международната сцена европейските страни са готови да заявяват, че са против смъртното наказание, но демонстрират безразличие към съдбата на западни джихадисти, които са в затвори в Ирак, заплашват ги смъртни присъди и нито една страна не иска да ги върне на своя територия.
Германка от марокански произход бе осъдена в неделя в Ирак на смърт чрез обесване, защото се присъединила към "Ислямска държава". Това е първата смъртна присъда, наложена на европейка, пише Дафне Беноа съвместно с европейски редакции на Франс прес, цитирана от БТА.

Стотици други чужди джихадисти очакват процесите си в иракски затвори след военното поражение на организацията им. Сред тях са и три французойки, заловени след падането на Мосул през юли миналата година, съобщи вчера запознат източник.

През декември шведски гражданин от иракски произход бе екзекутиран в Багдад заедно с още 37 души, след като през 2010 г. бе осъден на смърт за тероризъм.

"Швеция и другите членове на ЕС осъждат прилагането на смъртното наказание във всичките му форми", каза тогава шведската министърка на външните работи Маргот Валстрьом.

Германското правителство повтаря редовно, че е против тази "нехуманна и жестока"практика и в понеделник каза, че осигурява "консулски услуги" на четирима германски граждани, намиращи се в затвори в Ирак, но не навлезе в подробности.

Травмирани през последните години от вълната от безпрецедентни атентати, европейските страни изглежда обаче не са особено склонни да защитават и да се притекат на помощ на тези бойци, които общественото мнение възприема до голяма степен като опасни престъпници.

"Джихадистите никога не са изпитвали някакви душевни терзания, не виждам защо ние трябва да имаме такива заради тях", заяви в понеделник френската министърка на отбраната Флоранс Парни.

"Тези хора знаят какво се случва в Ирак. Щом са попаднали в ръцете на местните власти, трябва, доколкото е възможно, да бъдат съдени от тези власти", заяви тя, изразявайки едно разпространено в европейските канцеларии отношение към техните граждани, заминали да се сражават под знамето на ИД.

Същата твърда позиция се изразява във Великобритания и в Белгия, където властите изключиха възможността да удовлетворят молбата на намиращия се в иракски затвор белгийски джихадист Тарик Жадаун, който предлагаше да сътрудничи на белгийски власти в замяна на екстрадицията му.

"Не са възможни преговори с такива хора. За такива хора няма място в нашето общество", заяви през декември белгийският премиер Шарл Мишел.

Ирак е една от страните, в които екзекуциите след издадена смъртна присъда са най-много в света, след Китай, Иран и Саудитска Арабия, според "Амнести интернешънъл".

"Колкото сериозни и ужасни да са действията му, ако един европейски гражданин го заплашва смъртна присъда, трябва да поискаме от страната, която го е задържала, да гарантира, че такава присъда няма да се изпълнява или той ще бъде прехвърлен в страната си, където да бъде съден", казва Патрик Бодуен, почетен председател на Международната федерация за правата на човека.

"Признавам, че не е лесно да се осъзнае това, но ако започнем да умножаваме отклоненията от този принцип, вече няма да сме правова държава", смята той и критикува "лицемерието на настоящата ситуация".

Зад кулисите тонът на правителствата е по-мек. Принципът е да бъде оставено иракското правосъдие да си свърши работата, подчертава европейски дипломатически източник, но "ако има риск от смъртна присъда, ние ще се намесим пред властите" чрез консулските служби, както е практиката за всяка една европейска страна в такива случаи.

Уилям Бурдон и Винсънт Бренгарт, адвокатите на 27-годишна французойка, задържана в Ирак с бебето си, поискаха вчера от властите да се борят, за да не бъде пратена тя на бесилото и да го направят със "същата енергичност, като демонстрираната в други случаи с осъдени на смърт французи, по-специално на Серж Алтауи". Те имаха предвид интензивните дипломатически усилия на Париж за спасяване на живота на Алтауи, осъден на смърт в Индонезия, където бе обвинен в трафик на дрога.