Краят на „човека от Давос“
Форумът в Давос през 2026 г. ще остане в историята като символичен край на една епоха. Такава е тезата на Леонар Лифар – основател на „Кръгът за геополитическа Европа“, изложена в анализ за френския вестник L'Express.
Според него приключва времето на глобализирания homo economicus – технократичния „човек от Давос“, който в продължение на три десетилетия въплъщаваше убеждението, че светът може да бъде управляван чрез неутрални правила, експертни мрежи и транснационална технокрация. Европейците дълго вярваха, че политиката може да бъде заместена от управление чрез процедури.
От универсална към имперска технокрация
Това, което се случва днес, не е просто отстъпление на експертното знание. Историкът Лоренцо Кастелани го определя като „генетична мутация“ – преминаване от универсална технокрация към имперска технокрация.
В новия модел технологиите, стандартите и експертизата вече не служат за хармонизиране на глобалния обмен, а за утвърждаване на хегемония. Правилата вече не предшестват властта – властта диктува правилата, а технокрацията се превръща в инструмент на имперска принуда.
„Арсенализацията на всичко“
Тази трансформация прави остаряла идеята, че взаимната свързаност гарантира стабилност. Напротив – днес тя се е превърнала в уязвимост. Дигиталните мрежи, подводните кабели, платежните системи и логистичните вериги вече не са неутрална инфраструктура, а средство за натиск.
Политологът Марк Галеоти нарича този процес „арсенализация на всичко“. В свят на крайна взаимозависимост всяка връзка може да бъде използвана срещу другия. Инфраструктурите, които свързват Европа със света, все по-често се превръщат в оръжие срещу нея.
Американският техноимпериализъм и европейското безпокойство
Изправен пред агресивното използване на технологична и икономическа мощ от страна на САЩ, Европейският съюз усеща нарастващо напрежение на най-високо ниво. Новата американска доктрина за „ограничен суверенитет“ поставя Европа в позиция на зависим партньор.
Според Лифар съществува реален риск НАТО да се трансформира в модерна версия на Варшавския договор, в който Европа играе ролята на подчинен център, а стратегическите решения се вземат във Вашингтон.
Символични жестове, които издават разлома
Показателни за този разрив са конкретни политически жестове. Внезапното напускане на Кристин Лагард на официална вечеря в Давос след агресивни коментари от американски представител, както и отказът на белгийския премиер Барт де Вевер да приеме ролята на „унижен роб“, са симптоми на по-дълбоко стратегическо отчуждение.
Допълнително европейско проучване показва, че 51% от гражданите на ЕС възприемат Доналд Тръмп като „враг“ на Европа – безпрецедентен показател за срив в доверието.
Двойно отстъпление: от Вашингтон и от Пекин
В този контекст „смекчаването на риска“ не може да бъде насочено само срещу Китай. И САЩ, и Китай използват една и съща логика – превръщане на взаимозависимостта в лост за принуда, макар и чрез различни инструменти.
Отказът от стратегическа зависимост в енергетиката, финансите и управлението на данни от американския съюзник става толкова необходим, колкото и разбиването на китайския монопол върху критичните метали и преходните технологии.
Нов мултилатерализъм вместо национален егоизъм
Лифар предупреждава, че чисто националният подход е капан. Без минимална система от правила автономията се превръща в илюзия, която бързо се разпада под натиска на големите сили. Алтернативата е изграждането на нова ос на необвързаност.
Тази ос трябва да обедини Европа със средни сили – от Бразилия до Индонезия – около обновен либерален ред, основан на реален суверенитет, а не на лицемерни универсализми от миналото.
Африка като стратегически център, не периферия
Ключов елемент от този нов мултилатерализъм е Африка. Повечето африкански и европейски правителства споделят убеждението, че мултилатералната система остава най-добрата защита срещу произвола на империите.
В момента Европа сама си поставя бариери чрез прекомерни ESG стандарти и бюрокрация, които забавят инфраструктурните проекти и обезсмислят партньорствата. Вместо това ЕС трябва да насочи критични ресурси директно към африканския континент, насърчавайки съвместно създаване и технологичен напредък.
Демографският фактор и бъдещето на властта
До 2030 г. над 40% от младежите в света ще бъдат африканци. Това превръща Африка не просто в партньор, а в бъдещ двигател на иновациите и глобалното потребление. Чрез мобилизиране на вътрешен капитал и намаляване на инвестиционния риск ЕС може да изгради ос на стабилност, способна да противостои на глобалната фрагментация.
Последният избор на Европа
Заключението е рязко и недвусмислено. Европа е изправена пред стратегически избор: или да остане в нормативно подчинение, превръщайки се в регулатор без власт, или да приеме временна загуба на влияние, за да възстанови ролята си на архитект на многополюсен ред.
В този ред върховенството на закона няма да служи на империите, а ще защитава народите от тяхната алчност. Изборът вече не е теоретичен – той определя дали Европа ще бъде обект или субект на историята.
