През 2025 г. делът на българските граждани, които не са могли да осигурят достатъчно отопление в домовете си, е спаднал до 16,1%. Това е с 2,9 процентни пункта по-малко спрямо 2024 г., показват най-новите данни на европейската статистическа служба Евростат, публикувани днес.
Според статистиката, този показател за България достига най-ниското си равнище от 2005 г. насам – годината, от която има налични сравними данни. Тогава близо 70% от населението (69,5%) не е можело да поддържа адекватна температура в жилищата си.
Така през 2025 г. страната ни отчита девета поредна година на подобрение по този показател. След присъединяването към Европейския съюз през 2007 г. делът на хората без възможност за достатъчно отопление постепенно намалява, макар и с известни колебания – от 67,4% през 2007 г. до 46,5% през 2012 г., а през 2017 г. вече е 36,5%.
През 2023 г. България за първи път не оглавява негативната класация в Европейския съюз, като по-лоши стойности тогава отчитат Испания и Португалия. Година по-късно обаче страната ни отново се нарежда сред държавите с най-висок дял на хора без адекватно отопление, като споделя първото място с Гърция – по 19% за всяка от двете страни.
В мащабите на Европейския съюз през 2024 г. 9,2% от населението не е могло да поддържа домовете си достатъчно топли. Това представлява спад спрямо 2023 г., когато този дял достига 10,6%.
Освен България и Гърция, сред страните с най-висок процент хора без адекватно отопление са Литва (18%) и Испания (17,5%). В другия край на класацията са Финландия с едва 2,7%, както и Полша и Словения (по 3,3%), следвани от Естония и Люксембург с по 3,6%.
Евростат със смайващи данни за България, отлепихме от дъното
Освен България и Гърция, сред страните с най-висок процент хора без адекватно отопление са Литва (18%) и Испания (17,5%)
