Фермер намери парчета от обезобразен дрон в царевичен масив от слънчогледи — серийният номер и кирилицата сочат руско производство; властите пазят мълчание.
Откритието
Полето зад къщата на 66-годишния Ян Михалак, известно с горичката от високи слънчогледи и с покровителството, което той отдава на паметта на починалата си съпруга Данута, бе сцена на тревожно откритие. Миналата събота фермерът видял, че голяма част от цветната леха е била стъпкана и изравнена. При огледа той намерил останки от необичаен предмет, преплетен със счупени стъбла и венчелистчета. С остро заоблени крила дълги около 90 см, обектът наподобявал малка ракета.
Потвърждение на версията
Снахата на Михалак, Патриция, която следяла новините по-внимателно, разпознала обезобразения предмет по телевизионни кадри. Тя свързала намирането с руските дронове, които преди дни бяха засечени в полското въздушно пространство. Серийният номер върху сивия фюзелаж потвърдил съмненията — буквите били на кирилица, а не на латинската азбука, използвана в Полша.
Реакция и разследване
След сигнал от фермерското семейство на мястото се струпали десетки военни, полицаи и пожарникари. В далечното село Студзиенец, на около 190 мили северно от Варшава, били открити още парчета от разбития дрон, разпръснати из полето. Полската прокуратура отказва да коментира случая по съображения за сигурност.
Съмнения за втора вълна
Синът на Михалак, 33-годишният Себастиан, който управлява фермата, разказал пред разследващите, че той и съпругата му са бирали цветя на същото поле в неделя, 14 септември, четири дни след първоначалните дронови нахлувания, и не са видели парчета от дрон. Това породило хипотезата за скрито повторно нападение. „Сигурен съм, че този дрон не е бил тук на 14 септември. Би било невъзможно да не го забележа“, заявил Себастиан. Той допълнил, че и кучетата биха реагирали, ако предметът е бил оставен по-рано.
Политически и военен контекст
Откритието съвпада с тревожна генерална обстановка. Полският премиер Доналд Туск предупредил, че страната е „най-близо до открита война от Втората световна война насам“ и тече подготовка за въвеждане на нормативи, които да направят военното обучение задължително за пълнолетни мъже. Властите планират и да изпратят в домовете информационни пакети с инструкции за евакуация и комплекти за оцеляване при евентуален пълен инваз. Междувременно САЩ и съюзници засилват реториката: президентът Доналд Тръмп приканил държавите от НАТО да свалят всяко руско летателно средство, нарушаващо въздушното пространство, а полският външен министър Радек Сикорски отговорил в кратък и твърд туит: „Разбрано“.
Широка е и мрежата от подобни провокации — Русия била подозирана в изпращане на дронове над военни обекти в Дания и в краткосрочно навлизане в зоните на балтийските държави. Всичко това засилва притеснението за сигурността в региона.
Национална мобилизация и страх в обществото
В страната вървят и други реакции: правителството ускорява военни поръчки — хилядни броя танкове, артилерия и нови изтребители — и стимулира набиране на военни кадри. Паралелно расте и търсенето на частни бомбоубежища, предлагани от местни фирми, и записвания за уикенд курсове по оцеляване в дивата природа. Производител на убежища съобщил за поръчки на стойност стотици хиляди паунда и за дискретно предаване на клиентите, за да избегнат публично внимание.
Обществото обаче не е единно в решението да се включи в отбраната: изследване на общественото мнение показва, че почти половината от анкетираните биха отказали да влязат в редиците на въоръжените сили при обява за война, а най-висок дял на отказниците идва от възрастовата група 18–29 години. Това поражда тревога у политиците и офицерите, че поколението, израснало със социалните мрежи, има различни нагласи от предишни поколения.
Мнения от полето и граждански инициативи
Много млади хора обаче откликват на призива за подготовка. В центъра на Варшава действат училища с военна подготовка; ученици се упражняват в реанимация и разглобяване на реплики на автомат АК-47. Множество доброволчески и квазивоенни структури тренират тактики за гражданска отбрана, които понякога биват употребявани и при военни учения.
„Тези дронове ме карат да се чувствам неспокойно — те [руснаците] не биха го направили без причина“, казала 15-годишната Зузия Кузняк, ученичка в една от военните гимназии. Някои по-възрастни участници в гражданските структури споделят историческа памет и страх от повторение на трагични страници от миналото, свързани с инвазии от Изток.
Стратегически съображения
Военните експерти посочват няколко възможни направление за нападение: от Калининград на север, през Сувалкския пролом между Полша и Литва, или през източната граница с Беларус. Последната сграничаваща линия е особено уязвима предвид действията на режима в Минск през последните години, когато потокът от мигранти бе използван за натиск върху ЕС и за създаване на напрежение.
Последници и възможни развития
Откриването на останки от дрон в полето на Михалак подчертава рисковете от по-нататъшни провокации или ескалация. Полските власти засега са пестеливи в публичните си изявления, но военното и общественото мобилизиране продължава. Възможно е разследването да установи дали имало втора вълна от дронови мисии и кой стои зад тях; ако това се потвърди, Европейският съюз и НАТО ще трябва да преценят ответните мерки и начините за засилване на въздушната и гранична охрана.
Разрушените слънчогледи в нивата на фермерското семейство не са само щета върху реколтата; те са визуален символ на увеличаващото се напрежение в региона и на страха, който преминава от национално в лично ниво. Откритият дрон напомня, че заплахите вече не са теоретични, а често — материални и непосредствени.
