Движението Black Lives Matter възникна през 2013 г. след оправдаването на мъжа, убил Трейвън Мартин във Флорида, чернокож тийнейджър, починал след спречкване с бял мъж, коментира "Фигаро", цитиран от "Труд"

След аферата „Мартин“ движението, което бе създадено от три жени, се разпространи в САЩ. После, през 2014 г., полицай от Фъргюсън, щата Мисури, уби чернокожия Майкъл Браун, предизвиквайки няколкодневна вълна от бунтове.

Официалното разследване, водено от Министерството на правосъдието при управлението на Обама, разкри обаче, че Браун се е опитал да обезоръжи полицая и той е действал при самозащита. Но истината няма особено значение, когато трябва да се прави политическа пропаганда и Black Lives Matter придоби още по-голямо влияние.

Смъртта на Джордж Флойд възкреси Black Lives Matter и го направи по-силно от всякога. Днес това движение е много по-радикално, отколкото повечето хора мислят. Поне двама от основателите му са марксисти.

И ако отидете на официалния му сайт, ще видите, че те говорят за разрушаване на традиционния модел на семейството, който смятат за потискащ. Подкрепят много силно „трансджендърството“.

Повечето хора, които подкрепят Black Lives Matter в САЩ, не знаят това или не ги е грижа, но това движение се превърна в символ не само на силното раздразнение на хората от расизма, но най-вече във фокус на гнева на левицата от положението на много малцинства в САЩ.

Това, което ме поразява в това движение, е, че много активисти твърдят, че САЩ са страна на бели супремасисти. Което не е вярно. От победата на гражданските права през 60-те години на ХХ век нещата значително се подобриха за чернокожите американци. През 60-те години например се разпадна чернокожото американско семейство.

Почти три от четири деца, родени в днешна Америка, не познават бащите си. А социалните изследвания показват, че е по-трудно да се измъкнеш от бедността, когато си от семейство с един родител. Това е също фактор за престъпността сред младите мъже.

И ако чернокожата общност остава бедна, то е преди всичко поради причини, свързани с тяхната лична култура и общност. Но това нямаме право да го казваме.