Опитът на Владимир Путин да покори Украйна е изправен пред сериозни неуспехи, а стратегията му за изтощаване на по-малката съседна държава се проваля. Руската армия губи повече военнослужещи всеки месец, отколкото успява да набере чрез нови рекрути. В същото време, за първи път от почти две години, Украйна печели повече територия, отколкото губи.
Киев изпреварва противника си благодарение на бързото технологично обновяване на своите безпилотни летателни апарати и разширяването на ракетния си потенциал.
Украинските сили нанасят удари дълбоко в руската територия, прекъсват линиите за снабдяване и разрушават петролната инфраструктура на Москва, на което Путин отвръща със засилени атаки срещу цивилни цели, особено в столицата Киев, посочва Стив Форбс, председател и главен редактор на Forbes.
Нарастват обаче опасенията, че Русия може да ескалира конфликта извън пределите на Украйна. Кремъл засилва натиска над балтийските държави Литва, Латвия и Естония чрез вербални заплахи, кибератаки и неотдавнашно изпращане на дронове към Литва.
Москва отправя фалшиви обвинения, които могат да послужат като претекст за бъдеща военна агресия. Путин би могъл да приложи тактиката на Хитлер от 1938 г. срещу Чехословакия, твърдейки, че руските малцинства в Прибалтика са преследвани и се нуждаят от защита.
Етническите руснаци съставляват около 25% от населението на Латвия и близо 20% в Естония, но за постигането на целта всеки претекст би бил удобен. Конечната цел на руския лидер е да разцепи ЕС и НАТО, утвърждавайки Москва като доминираща сила на континента.
В полза на руските амбиции работи засилването на екстремните политически сили във Франция и Германия, които се противопоставят на САЩ и на украинската независимост.
Това поставя въпроса дали американският президент Доналд Тръмп би рискувал война с Русия, ако Путин атакува балтийска държава или окупира острови в Балтийско море, собственост на Швеция, Финландия или Дания.
Руският президент може да прецени, че Вашингтон няма да реагира решително. САЩ вече изпратиха тревожен сигнал към съюзниците си, намалявайки своето военно присъствие и оборудване в Европа в момент на най-висока несигурност от десетилетия.
Ограниченията надхвърлят обикновеното подканяне към европейските партньори да увеличат разходите си за отбрана – Вашингтон официално обяви пред НАТО намерението си да съкрати с до 50% военната техника, която би предоставил при евентуално нападение.
Подобна политика крие огромни рискове и напомня за исторически грешки. През 1950 г. американският държавен секретар Дийн Ачесън изключи Южна Корея от зоните, жизненоважни за сигурността на САЩ.
Този дипломатически сигнал даде зелена светлина на Москва да подкрепи атаката на Северна Корея, което доведе до опустошителна война, отнела живота на 38 000 американци и над 2 милиона корейци.
Днешните опити за сключване на споразумения с радикални режими, като този в Иран, по същия начин няма да спрат агресорите.
За да се гарантира глобалната сигурност, Вашингтон трябва спешно да увеличи помощта за Украйна и да затвърди позициите си в Европа, без това да пречи на предприемането на мерки за възпиране на Китай.
Единственото реално предизвикателство остава политическата воля на САЩ да защитят собствената си безопасност и ценностите на Свободния свят.
