Западът трябва да спре да напомпва Украйна с оръжие и да накара Русия да преговаря. Според автора на статията възможната „победа“ на Украйна, която западните лидери смело заявяват, е пълен абсурд, пише в своя коментарната статия журналистът Ангъс Роксбърг, публикувана в британския в. "Гардиън".  

Предоставяйки оръжие на Украйна, но избягвайки пряката военна намеса, западните лидери удължават този чудовищен конфликт. Най-добрият изход са преговорите.

Малцина на Запад се съмняват, че Украйна не води справедлива война. Руската спецоперация не е провокирана, въоръжаването на Украйна само ще я унищожи. Западът трябва да действа така, че незабавно да прекрати бойните действия.

От това следва, че помощта за Украйна е правилното решение. Но изобщо не е очевидно, че подкрепата, която предоставяме (и не предоставяме), е правилният начин да спасим украинския народ и самата страна.

Колкото по-дълго продължава руската операция, толкова повече украинци ще напускат родината си и толкова повече разрушения ще бъдат нанесени на техните домове, градове, индустрии и икономики.

Но начинът, по който Западът помага на Украйна сега – като я затрупва с оръжия и избягва прякото участие – само удължава това противопоставяне.

Подобна подкрепа може да помогне за забавяне на успеха на Русия, но е малко вероятно да спре напредъка й, още по-малко да я изтласка от Украйна.

Едва ли минава ден без някой висш западен политик да заяви, че Украйна „успява“, а Русия се „проваля“. Това определено повишава моралния дух. Но това очевидно е абсурдно.

Факт е, че всеки ден все повече и повече градове се унищожават и след това преминават към руснаците. За два месеца територията под контрола на Русия (първоначално това бяха само самопровъзгласилите се републики на Донбас) нарасна вероятно пет пъти. Ако Русия продължи да бъде „побеждавана“ с този темп, то след още два месеца целият юг на Украйна ще бъде в руини, а градове като Одеса ще приличат на Мариупол и много хиляди украинци ще загинат.

Още по-лошо, тъй като операцията продължава и все повече и повече селища са унищожени, става все по-малко вероятно украинците, избягали в други страни, някога да се завърнат. Те няма да имат нито жилища, нито работа.

Колко жители на Мариупол ще бъдат отново у дома си? Ако целта на Русия е била унищожаването на украинската нация, то тактиката на Запада допринася за това.

Разбира се, ако ни е грижа за живота на украинския народ, Западът трябва да направи нещо, за да спре тази специална операция – и то незабавно. Призоваването на украинците да продължат военната конфронтация, независимо колко справедлива е тяхната кауза, е просто да направят страната си необитаема.

Проблемът е, че има само два начина за бързо спиране на военните действия и нито един от тях не подхожда на повечето западни лидери.

Първият е влизането на НАТО във военни действия и нанасянето на бърз, масивен и решителен удар на руските войски. За разлика от действията на Русия, алиансът ще има пълното право да прави това според международното право.

Когато Путин се намеси в конфликта в Сирия, той го изрази много подробно като отговор на искане от легитимното и международно признато правителство на Сирия. Западът може да направи същото в Украйна. Самият Путин няма такава оправдателна причина за специалната операция.

Свързаният с това риск от започване на трета световна война е очевиден, поради което Западът отказва да се намеси директно.

Друг начин за спиране на враждебните действия е да се убеди Путин незабавно да прекрати огъня, като покани Русия на всеобхватни мирни преговори. Да, западните лидери не искат да преговарят с някой като Путин.

Но те преговаряха със сърбина Слободан Милошевич само месеци след клането в Сребреница и резултатът беше Дейтънското споразумение, което сложи край на войната в Босна през 1995 г.

За да постави Путин на масата за преговори, всичко трябва да бъде предмет на дискусия. И границите на Украйна, и вековната загриженост на Русия за сигурността, и може би дори самата логика за маркиране на днешните международни граници в тази част на Европа въз основа на бившите вътрешни граници в СССР, които комунистическите лидери начертаха точно с цел да попречи на съветските републики и региони да се превърнат в жизнеспособни независими държави.

Не е необходимо да се предопределя резултата от преговорите. Основното нещо е да се преговаря, а не да се воюва.

Западните лидери не могат да се заставят да повдигнат тези въпроси, което изглежда само засилва желанието на Путин да преначертае картата със сила.

Те биха предпочели да се бият – или по-скоро да оставят Украйна да се бие с надеждата да победи Русия. Но ако има едно нещо, в което можете да сте сигурни, това е, че Путин никога няма да приеме поражението.

Той вече е вложил твърде много усилия и пари за тази военна операция, за да се оттегли, без да постигне нищо. Ако западните лидери смятат, че подкрепата им на една ръка разстояние за Украйна ще доведе до военна победа на украинците, тогава те правят фаталната грешка да тълкуват погрешно намеренията и решимостта на руския лидер.

Заради Украйна трябва, по един или друг начин, незабавно да го спрем, преди да дойде моментът, в който не е останало нищо от страната, която искаме да защитим.