България е издавала разрешения за износ на технологии за наблюдение и проследяване към служби за сигурност и разузнаване в държави, критикувани от международни организации за нарушения на човешките права. Това се посочва в нов доклад на Human Rights Watch, цитиран от Politico.
Според публикацията българските власти са лицензирали базираната в София компания Circles BG да продава системи за прихващане на комуникации, локализиране на мобилни устройства и други технологии за наблюдение на институции в Азербайджан, Сърбия, Малайзия, Мексико и редица други страни.
Документите, с които Politico твърди, че се е запознало, обхващат периода между 2018 и 2023 година.
Връзка с Pegasus
Според доклада Circles BG е свързана с израелската компания NSO Group – разработчик на шпионския софтуер Pegasus, който през последните години стана обект на международни разследвания заради предполагаемото му използване срещу журналисти, политици и обществени фигури.
Допълнително внимание привлича фактът, че един от основателите на Circles – бившият офицер от израелското военно разузнаване Тал Дилиан – беше санкциониран от САЩ през 2024 г. заради предполагаемо участие в разработването на технологии за следене.
Какви са критиките?
Според Human Rights Watch случаят поставя въпроса доколко ефективно държавите членки на Европейския съюз контролират износа на подобни чувствителни технологии.
Bulgaria approved the sale of spyware to intelligence and security agencies in countries with records of human rights abuses, documents seen by POLITICO show.https://t.co/XgVPSkY7kU
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope) June 19, 2026
„Тези лицензи са ясно доказателство, че България разрешава износ на технологии за следене към полицейски, военни и разузнавателни служби в държави с дълга история на използване на подобни инструменти за ограничаване на граждански права“, заявява Зак Кембъл, старши изследовател в организацията.
В доклада се посочват сделки с институции в Азербайджан, Сърбия, Бахрейн, Бразилия, Доминиканската република, Гана, Гватемала, Ел Салвадор, Йордания, Мароко, Панама и Мексико.
Сред описаните случаи е доставка на комуникационно оборудване за азербайджанското външно разузнаване, както и продажба на преносимо устройство за проследяване на мобилни телефони на сръбското Министерство на вътрешните работи преди парламентарните избори през 2023 г.
Каква е позицията на България?
От Министерството на външните работи са заявили пред Politico, че всички разрешения са били издавани след проверка на представената документация и на крайните потребители.
Според официалната позиция технологиите са били предназначени за законни дейности, свързани с борбата срещу престъпността и тероризма, както и за издирвателни и спасителни операции при хуманитарни кризи.
„При разглеждането на заявленията се оценяват всички относими обстоятелства, включително документите за крайния потребител и информацията, получена по официални канали“, посочват от ведомството.
Няма данни за незаконни действия
В самия доклад се отбелязва, че няма доказателства лицензите да са били издадени в нарушение на действащото законодателство. Не са представени и доказателства, че конкретните технологии са били използвани за незаконно следене или репресии.
Въпреки това Human Rights Watch настоява за по-строг контрол върху износа на подобни системи, особено когато крайните получатели са институции в държави с проблемна репутация по отношение на човешките права.
От компанията Circles не са отговорили на запитванията за коментар.
