Нова серия от земни трусове в Мраморно море разтревожи милиони жители на Истанбул и отново насочи вниманието към една от най-опасните сеизмични зони в Европа. Само за няколко часа в Централната падина на Мраморно море бяха регистрирани осем микроземетресения, които предизвикаха остър спор между водещи турски геолози и поставиха въпроса дали това е поредният сигнал за активизиране на Северноанадолския разлом.
Повод за разгорещената дискусия стана публикация на известния турски геолог проф. д-р Осман Бекташ. По данни на турската Дирекция за управление при бедствия и извънредни ситуации (АФАД), на 10 юли в района са отчетени 8 микроземетресения с магнитуд между 1,5 и 3,2 на дълбочина от 6 до 9 километра.
Според проф. Бекташ подобно струпване на слаби трусове показва, че в определен участък от разлома се извършва преразпределение на натрупаното напрежение чрез малки разкъсвания. Именно затова той посочи, че следващите три до седем дни ще бъдат особено важни, защото ще стане ясно дали тази активност ще доведе до земетресение с магнитуд над 4.
По думите му именно това би било един от най-важните научни показатели за поведението на разлома в момента.
Веднага след публикацията социалните мрежи се изпълниха с тревожни коментари. Мнозина приеха думите му като предупреждение за предстоящо силно земетресение край Истанбул.
Самият Бекташ обаче уточни, че не прогнозира голямо земетресение, а подчертава необходимостта процесът да бъде наблюдаван изключително внимателно. Според него серията от микроземетресения сама по себе си не е доказателство, че предстои разрушителен трус, но представлява ценна информация за текущото състояние на разлома, пише Марица.
Ответна реакция
Още по-голям интерес предизвика реакцията на инженер-геолога д-р Рамазан Демирташ, който атакува остро тезата на своя колега.
„Това е трагикомично. Как точно беше изчислено, че срокът е 7 дни? Защо не осем, десет или две седмици? Ако някой може да изчисли толкова точно кога ще стане следващото земетресение, значи вече е решил един от най-големите научни проблеми в сеизмологията“, заяви Демирташ.
Той бе категоричен: „Това не е науката за земетресенията.“
В подкрепа на позицията си Демирташ публикува статистика за сеизмичната активност в Мраморно море. Според нея между 1999 и 2025 година в района са станали 562 земетресения с магнитуд между 3 и 5. Само в периода 2011–2026 година са регистрирани 6508 труса с магнитуд между 1 и 6,2.
Той припомни, че през тези години са настъпили само няколко по-силни земетресения – с магнитуд 5,1 през 2011 година, 5,2 през 2012 година, 5,8 през 2019 година и трусовете с магнитуд 6,2 и 5,0 през 2025 година.
Според него между земетресението с магнитуд 5,8 на 26 септември 2019 година и силния трус с магнитуд 6,2 на 23 април 2025 година са били регистрирани 1280 по-слаби земетресения, които по никакъв начин не са позволили да бъде определен моментът на следващото силно разклащане.
След земетресението от април 2025 година до днес са отчетени още 1135 земетресения, без да последва нов трус с магнитуд над 6.
Какво означава това за България?
Мраморно море се намира сравнително близо до българската граница и всяко по-силно земетресение в района се следи внимателно и от българските сеизмолози. При трус с магнитуд около 7 или по-висок разклащането почти сигурно ще бъде усетено у нас, в Бургаска, Ямболска, Хасковска, Сливенска и Старозагорска област, както и в голяма част от Южна България.
Ако епицентърът е близо до Истанбул и земетресението е достатъчно силно, трусът може да бъде почувстван и в Пловдив, Пазарджик, Кърджали, София, Варна, Шумен, Русе и други населени места, макар и с чувствително по-слаба интензивност. Подобно беше положението и при силното земетресение край Измит през 1999 година, което бе усетено в голяма част от България.
Специалистите напомнят, че районът на Мраморно море остава една от най-внимателно наблюдаваните сеизмични зони в света.
В научните среди има широко съгласие, че в бъдеще там може да стане силно земетресение, но кога точно ще се случи, с какъв магнитуд ще бъде и кой участък от разлома ще се активира – това не може да бъде прогнозирано с днешните научни методи.
