Микро- и нанопластмасите, които замърсяват околната среда в продължение на години, сега се откриват в човешките органи в тревожни количества. Според ново изследване, публикувано в престижното научно списание Nature Medicine и цитирано от ДПА, пластмасовите частици се натрупват в черния дроб, бъбреците и особено в мозъка на хора.
Данните показват, че нивата на тези частици в телата на починали през 2024 г. са значително по-високи в сравнение с проби, взети през 2016 г.
Какво разкрива новото изследване?
Учени от Университета на Ню Мексико провели задълбочен анализ на проби от човешки органи и открили, че пластмасовите частици се срещат в различни концентрации. Най-голямо натрупване се наблюдава в мозъчната тъкан – до 30 пъти повече, отколкото в черния дроб и бъбреците.
Най-разпространеният вид пластмаса, установен в изследваните органи, е полиетиленът – материал, който масово се използва за производството на пластмасови бутилки и опаковки. Това потвърждава, че ежедневният контакт с пластмасови продукти е основен фактор за проникването на пластмасови частици в човешкото тяло.
Пластмаса в мозъка – нова заплаха за здравето?
Макар че предишни проучвания вече са установили наличие на пластмасови частици в различни органи като белите дробове, червата и плацентата, новото изследване прави значителен напредък, като доказва присъствието на нанопластмаси в човешкия мозък.
По-ранните методи за анализ можеха да засекат само по-големи частици (над 5 микрометра), но сега учените са използвали напреднали технологии като инфрачервена и електронна микроскопия, за да идентифицират и наночастиците. Това позволява по-прецизно измерване и установяване на точните количества пластмаса, натрупани в тъканите.
Още по-тревожен е фактът, че в мозъците на хора, страдащи от деменция, са открити значително по-високи концентрации на пластмасови частици. Анализирани са 12 проби, събрани в периода между 2019 и 2024 г., и в тях нивата варират между 12 000 и 48 000 микрограма пластмаса на грам мозъчна тъкан.
Този резултат повдига въпроса дали има връзка между натрупването на микропластмаса в мозъка и развитието на невродегенеративни заболявания като деменцията. Учените обаче подчертават, че засега няма категорични доказателства за такава зависимост – въпреки че тенденцията е обезпокоителна.
Как пластмасата попада в човешкия организъм?
Според изследователите, пластмасовите частици навлизат в тялото по няколко основни пътя:
- Чрез храната – особено чрез морски дарове, сол, пакетираните храни и продукти, съхранявани в пластмасови опаковки.
- Чрез водата – замърсяването с микропластмаса засяга както чешмяната, така и бутилираната вода.
- Чрез въздуха – пластмасовите частици могат да се носят от въздуха и да бъдат вдишани, след което да навлязат в кръвообращението.
Обикновено човешкото тяло разполага с естествени бариери, които предпазват жизненоважните органи от замърсители. Проучването обаче показва, че тези бариери не са достатъчно ефективни срещу пластмасовите наночастици – те могат да преминават през кръвно-мозъчната бариера и да достигат мозъчната тъкан.
Какви са следващите стъпки?
Авторите на изследването подчертават, че са необходими по-мащабни и дългосрочни проучвания, за да се разбере как точно микропластмасата влияе на човешкото здраве, особено върху мозъчната функция. Все още не е доказана категорична връзка между пластмасовите наночастици и невродегенеративните заболявания, но наличието им в мозъка със сигурност е повод за сериозна загриженост.
Тенденцията е ясна – пластмасовото замърсяване вече не е само екологичен проблем. То е част от нашето ежедневие и от нашите тела, а потенциалните последици за здравето тепърва ще бъдат изследвани.
