Днес Google ни напомня за Сергей Михайлович Айзенщайн, съветски кинорежисьор и кинотеоретик. Сергей Айзенщайн е роден на 22 януари 1898 година в Рига, тогава част от Руската империя, в семейство от средната класа. Негов баща е Михаил Айзенщайн, балтийски немец, според някои автори с еврейски корени, който е известен местен архитект.

Майка му, Юлия Конецкая, е рускиня, дъщеря на заможен търговец. И двамата му родители са православни и Айзенщайн получава християнско възпитание, но по-късно става атеист.

Юлия напуска Рига в годината на революцията в Русия от 1905 година и взима Сергей с нея в Санкт Петербург. Той често се връща да види баща си, който около 1910 година се присъединява към тях. Последва развод и Юлия се премества да живее във Франция.

В Инженеро-строителен институт в Петербург Сергей учи архитектура и инженерство, професията на своя баща. Заедно със състудентите си той се записва доброволец на страната на революцията, което го разделя с баща му.

През 1918 година Сергей се присъединява към Червената армия, докато баща му Михаил подкрепя противоположната страна. След загубата баща му отива в Германия, а Сергей в Санкт Петербург, Вологда и Двинск. 

През 1920 година Айзенщайн е преместен на ръководна позиция в Минск заради успешно осигуряване на пропаганда за Октомврийската революция.

 

google
google Източник: Google

„Стачка“ е първият пълнометражен филм на Айзенщайн. „Броненосецът „Потьомкин“ е посрещнат добре от критиката в цял свят. След него Айзенщайн режисира „Октомври“ и „Старо и ново“ като част от тържествените празненства по случай десетата годишнина от Октомврийската революция през 1917 година.

Критиците в чужбина ги аплодират, но в Съветския съюз ракурсите и монтажът, които Айзенщайн използва, не се харесват на съветската филмова общност и той трябвало да публикува статии със самокритика и уверения, че ще промени начина си на снимки, за да съответства на ученията на социалистическия реализъм.

През април 1930 година, Парамаунт Пикчърс му предлагат възможност да снима филм в Съединените щати.Той приема краткосрочен договор за 100 хиляди долара и пристига в Холивуд през май 1930 година.

Споразумението се проваля.

Особеният подход на Айзенщайн към киното се оказва несъвместим с по-стриктния и комерсиален начин за правене на филми в САЩ. Прекараното време на запад карат вярната сталиниска филмова индустрия да гледат на Айзенщайн с подозрение.

На Айзенщайн бива даден „още един шанс“ и той избира от две предложения – задачата за филм за живота на Александър Невски, с музика от Сергей Прокофиев. Този път обаче му причисляват и съсценарист, който да направи завършен сценарий, професионални актьори за ролите и асистент-режисьор, за да ускори снимките. Резултатът е филм, който е приет добре в Съветския съюз и му спечелва Орденът на Ленин и Наградата на Сталин. 

Айзенщайн получава сърдечен удар по време на снимките на трилогията за Иван Грозни. На 11 февруари 1948 година умира от друг удар на 50-годишна възраст. Погребан е в Москва.