След 15 години на рецесия и строги икономии и три спасителни пакета, дошли с тежки условия, трудът в Гърция вече не е строго регулиран.

Колективните договори са замразени от години, а в много фирми персоналът работи на базата на индивидуални трудови договори.

Докато 40-часовата работна седмица все още е официално в сила, на работодателите е разрешено да изискват от персонала да работи до два неплатени часа на ден за ограничен период в замяна на повече свободно време.

На теория тази допълнителна работа е доброволна. В действителност обаче работниците в много предприятия и работни места са принудени да работят по-дълго, без да получават никаква форма на компенсация.

От 1 юли много работници в промишлеността, търговията на дребно, селското стопанство и някои сектори на услугите ще трябва да работят на шестдневна работна седмица, ако техните работодатели решат, че е необходимо. За шестия работен ден ще се изплаща добавка от 40% от дневното възнаграждение.

Смъртта на петдневната работна седмица

„Закон 5053/2023 ще премахне завинаги петдневната работна седмица“, казва Арис Казакос, почетен професор по трудово право в Солун и известен правен експерт. Той предупреждава за негативното въздействие от предоставянето на абсолютна власт на работодателите в трудовите отношения. Тъй като работодателят има право да изисква от персонала да работи шести ден от седмицата, персоналът не може да откаже да работи, казва той.

Казакос подкрепя колективните трудови договори, които обаче са все по-ограничени от законодателството, прието от управляващото консервативно правителство на Нова демокрация (ND).

„Когато става дума за индивидуални преговори, работодателят държи абсолютно всички карти и може да диктува практически каквито условия пожелае, с изключение на минималните права, предвидени в трудовото законодателство“, казва Казакос и добавя, че ако законите бъдат облекчени, дори тези минимални защитите ще бъдат отменени.

В повечето европейски страни синдикатите се борят за намаляване на работното време без намаляване на заплащането. Целта е, наред с други неща, да се повиши заетостта. Логиката е, че 35-часовата или четиридневната работна седмица ограничава извънредния труд, което принуждава работодателите да наемат допълнителен персонал.

Освен това проучванията показват, че този модел повишава продуктивността на персонала и желанието му за работа. Новият гръцки регламент за шестдневната работна седмица и съпътстващото го намаляване на арбитражните производства връщат времето назад, каза Казакос.