Можем ли да спасим планетата, като се откажем от икономическия растеж? Това пита белгийският икономист д-р Тимъти Парик, изследовател в Университета в Лозана, който представи теорията си за „антирастежа“ по време на Брюкселския икономически форум, предава Нова телевизия.
Климатични решения
Според него опитите да увеличаваме икономиката с цел финансиране на климатични решения само задълбочават кризата.
"Създаваме пари, за да решим проблем, причинен от парите", казва той.
"Икономика на благоденствието"
Парик предлага "икономика на благоденствието", в която икономическата дейност се съсредоточава върху здравето на хората и екосистемите.
Пример за такава система е въведеният в Нова Зеландия "бюджет на благосъстоянието", който заменя БВП с показатели като продължителност на живота и равенство.
Конкретни мерки
Конкретните мерки включват отказ от масово автомобилно производство за сметка на устойчив обществен транспорт, намаляване на консумацията на говеждо месо и поскъпване на самолетните билети с оглед на реалния им въглероден отпечатък. Според Парик, климатът не е част от пазара – и затова пазарът не може да реши проблема.
Данъчната система също трябва да се промени, като се обложат замърсителите – основно богатите, с цел финансиране на зеления преход. Този преход, по данни на Европейската комисия, ще струва около 1 трилион евро, но е наложителен.
Загубите
Загубите от климатичните промени вече надхвърлят 487 милиарда евро, а над 138 000 души са загинали от свързани с климата бедствия за последните 40 години.
ЕС цели до 2030 г. да намали емисиите с 55%, а до 2050 г. – да стане първият континент с нулеви вредни емисии.
Зеленият преход ще бъде скъп, но алтернативата – бездействие – е още по-опасна, предупреждават учените.
