Процесът за убийството на журналистката Анна Политковская е причина за недоволство в Русия, а в чужбина повдига въпроси за свободата на словото в страната. Коментар за Дойче веле от Ал. Самбук, журналист на свободна практика в Москва.
Можем ли изобщо да говорим за свобода на словото и печата в Русия? Този въпрос напоследък го чувам все по-често и то главно от чужденци. И това не е чудно, в Русия тази тема беше особено деликатна преди 7-8 години. Тогава, малко след влизането на новия управленски екип в Кремъл, частната телевизия НТВ смени собственика си или трябваше да смени собственика си.
Официални и неофициални истини

Официалният аргумент - дългове. Истинската причина бе обаче друга - журналистите от медията непрестанно поставяха под въпрос действията на Русия в конфликта в Чечения. След смяната на собственика телевизията се промени радикално и днес представлява популярна медия в раздела лайф стайл. Тук цензурата е излишна.
Прекалено много въпроси винаги са създавали неволи. Това знаят не само електронните, но и хората от печатните медии. Руското общество е засипано от прекрасни картини, разкази, новини и т. н., само и само да не си задава въпроси. Важното е да се забавлява добре.
Ако пък някой реши да завре носа си в тъмните сделки на някоя институция, се оказва пребит до смърт в спешното отделение на някоя болница, както се случи с редактора
Михаил Бекетов.
Интересът на Наталия Морар, сътрудничка на руското издание на "Ню Йорк Таймс", към "Черната каса" на Кремъл бива бързо прекършен със забрана на молдовската журналистка да влиза на територията на Русия. А един изстрел в главата уби Анна Политковская и я накара да замлъкне.
И това, че сега с всички сили се прави опит при процеса срещу убийците й да бъде изключена обществеността, говори много за свободата на словото и медиите в Русия. Това, че процесът е открит, не означава нищо. /БЛИЦ