В публикувани документи от т.нар. досиета „Епстийн“ се появява името на изтъкнатия български астроном Димитър Съселов – професор в Харвардски университет и директор на мултидисциплинарния институт Origins of Life Initiative.
Данните сочат единствено служебна комуникация, без каквито и да е индикации за нередно поведение, пише Марица.
В архивите има няколко имейла от 2014 г., в които се обсъжда графикът за посещение в Харвард на Джефри Епстийн в периода 21–23 април. В една от кореспонденциите предполагаема асистентка на Епстийн уточнява възможен час за среща с проф. Съселов.
Локацията е офис в Brattle Square №1, астрономът изрично посочва времеви прозорец между 15 и 16 ч. заради участието си в симпозиума Harvard Horizons. Срещата в крайна сметка не се състои, тъй като Епстийн напуска университета по-рано.
Друг имейл от 2012 г. съдържа текст: „Ето още няколко снимки на Епстийн с учени на острова му, не знам дали са полезни“. Към него са прикачени изображения с учени от елита на световната наука, сред които изследователи от Масачузетски технологичен институт.
Споменава се и вечеря в частна зала на прочутия нюйоркски ресторант Le Cirque, на която присъстват академични фигури и Гилейн Максуел. В документите няма данни за нарушения от страна на проф. Съселов.
Проф. Димитър Съселов е роден през 1961 г. и още на 19-годишна възраст публикува първото си научно изследване, докато е студент във Физическия факултет на Софийския университет. Този ранен успех води до специализация в Канада, а през 1998 г. той става професор в Харвард, където развива ключовата част от кариерата си.
Ученият участва в мисии на НАСА и работи върху взаимодействието между светлина и материя, звездите, екзопланетите и техните атмосфери. Има две книги за пулсациите на звездни тела. Най-значимият му пробив идва през 2003 г., когато чрез note транзитния метод и с екипа си открива една от най-отдалечените известни тогава екзопланети – Ogle-TR-56b, разположена на около 5000 светлинни години в съзвездието Стрелец. Откритието поставя началото на нов етап в търсенето на планети извън Слънчевата система.
Съселов допринася и за оценката, че в Млечния път има над 100 планети със свойства, близки до тези на Земята – прозрение, което според него ще промени начина, по който човечеството разбира мястото си във Вселената.
Включването на името му в кореспонденции от досиетата „Епстийн“ не поставя под съмнение нито научния му принос, нито репутацията му. Напротив – случаят отново насочва вниманието към българин, оставил трайна следа в световната наука.
