В четвъртък Испания се присъедини към Нидерландия, Белгия, Люксембург и Канда, ставайки едва петата страна в света, узаконила евтаназията. Долната камара на парламента, Конгресът на депутатите, прие закон, който беше популяризиран от Социалистическата партия (СП), която управлява в коалиция с левицата „Унидас Подемос“. Законодателството ще влезе в сила след три месеца, пише El Pais.

За да могат хората да сложат край на живота си, засегнатото лице трябва да „страда от сериозно или нелечимо заболяване или от тежко, хронично и нетрудоспособно състояние“, което им причинява „нетърпимо страдание“.

Законодателството обхваща евтаназията, т.е. „директното прилагане на вещество от съответните медицински специалисти“, както и това, което е известно като медицинско подпомогнато самоубийство, с „предписването или предоставянето на пациента от медицински специалист на вещество, което може да се приложи от пациента и да причини смъртта му“.

С одобрението на закона Испания се присъединява към малкото страни, където евтаназията е регулирана. В Португалия Конституционният съд се противопостави на подобен ход, докато в Колумбия практиката е законна, според съдебно решение, но не е регулирана. Подобен закон трябва да влезе в сила в Нова Зеландия през ноември, докато в някои части на САЩ и Австралия също е разрешена.

Дясно-популистката партия „Вокс“ вече обяви, че ще обжалва закона в Конституционния съд и предупреди, че ако дойде на власт, ще го отмени.

За разлика от други закони, които са в сила другаде, обаче, испанското законодателство предвижда поредица от стъпки, при които процесът може да отнеме до месец от момента, в който пациентът го поиска.

Това започва с писмено искане, подадено два пъти в рамките на две седмици. В него пациентът трябва да изрази ясната си воля да сложи край на живота си и трябва да му бъде предоставена информация за неговото медицинско състояние и алтернативите, които са на разположение. След като процесът започне, пациентът може да промени мнението си по всяко време и след като получи разрешение, може да отложи прилагането му, колкото иска.

След като бъде направено второто искане, лекарят на пациента трябва да го предаде на съответната регионална комисия, която ще назначи двама специалисти, нямащи връзка със случая, за да го анализират.

След това комисията ще одобри или отхвърли решението, взето от тези двама специалисти. Законът не определя състава на тази комисия, която ще се определя от всеки регион, с изключение на това, че трябва да има поне седем души и включва медицински, юридически и медицински членове. Комисията има 19 дни да отговори на искане.

Законопроектът беше приет с 202 гласа „за“, 141 „против“ и двама „въздържал се“. Коалиционното правителство управлява с малцинство в Конгреса и като такова трябваше да потърси подкрепата на други партии, за да приеме законопроекта.

Сред противниците на законодателството бяха консервативната Народна партия (НП), Наварският народен съюз и Вокс. Вместо това тези групи призоваха за закон за палиативни грижи, но не успяха да представят такъв законопроект. Те твърдят, че това законодателство ще узакони убийството.

Поддръжниците на закона заявиха, че работата им все още не е свършена. Асун Гомес, чийто партньор Луис де Марко почина след повече от месец в агонизираща болка, заяви, че се страхува, че регионалните комисии могат да се окажат с пристрастия, които на някои места ще улесняват получаването на поисканата помощ, повече отколкото на други.