Историческo: Конгресът на САЩ реши да плаща обезщетения заради робството

Комисия на американския Конгрес прие законопроект за финансово обезщетение за злините, причинени от робството в САЩ. Това е първо историческо гласуване в страна, която продължава да е белязана от расови дискриминации, пише BG VOICE.

Текстът беше приет от комисията по правни въпроси на Камарата на представителите с 25 на 17 гласа, като всички демократи гласуваха „за“, а всички републиканци – „против“.

След това този текст трябва да бъде приет от долната камара на Конгреса на пленарно заседание, чиято дата още не е уточнена. Съдбата му в
Сената обаче е неясна, защото там демократите ще трябва да привлекат на своя страна най-малко десет републиканци, за да бъде той окончателно приет.

В законопроекта е заложено създаването на експертна комисия, която да направи предложения как правителството да обезщети потомците на на около 4 милиона американци, които са били доведени насила в САЩ между 1619 и 1865 г., когато робството е премахнато.

В текста се осъждат „несправедливостта, жестокостта, бруталността и фундаменталната нечовечност на робството“ и неравенствата, от които и днес страда чернокожото малцинство в САЩ.

Този „исторически вот има за цел да продължи националния дебат как да се борим с лошото отношение, което са претърпели афроамериканците по време на робството и сегрегацията и на институционалния расизъм, който и днес е повсеместен в нашето общество“, заяви преди гласуването председателят демократ на комисията по правни въпроси Джери Надлър.

Афроамериканската демократка Шийла Джаксън Лий помоли колегите си „да не пренебрегват страданията, историята, както и мъдростта на тази комисия“.

Президентът демократ Джо Байдън, който във вторник се срещна с афроамерикански конгресмени, се е ангажирал да подкрепи този текст, каза тя.

Членовете републиканци на комисията обаче са против законопроекта, макар и да признават жестокостта на робството.

„Той ни отдалечава от важната мечта да съдим за някого по личността му, а не по цвета на кожата му“, заяви конгресменът републиканец Чип Рой.

Първата версия на законопроекта беше написана преди близо 30 години.

Той отново стана актуален, след като смъртта на редица афроамериканци при полицейски операции накара САЩ да обърнат повече внимание на робовладелското си минало и множеството дискриминации, понасяни от чернокожото малцинство, което съставлява около 13 процента от населението.

Гласуването се състоя, докато в Минеаполис тече процесът на бял полицай по обвинение, че е убил чернокожия Джордж Флойд, превърнал се в световен символ на жертвите на полицейско насилие.

Местни инициативи

Въпреки постиженията в борбата за гражданските им права през 60-те години на миналия век афроамериканците продължават да са по-нискообразовани, с по-лошо социално осигуряване и по-ниска продължителност на живота от белите.

Те също така са пращани в затвора диспропорционално повече спрямо останалата част от населението на САЩ.

През 2019 г. по официални данни средният доход на чернокожо домакинство е бил 43 771 долара срещу 71 664 за бяло домакинство.

Група от 13 експерти ще трябва да направи предложения за обезщетения „за робовладелската институция и расовото и икономическо дискриминиране на афроамериканци“.

Тези експерти трябва да препоръчат как да се изчисли обезщетението, под каква форма да се дава и кой ще има право на него.

Въпросът за обезщетения беше повдигнат от няколко кандидати на първичните избори на демократите за кандидат-президент през 2020 г. в рамките на по-общия дебат за расовите неравенства и разликата в доходите.

Преди да има решение на федерално ниво, въпросът с репарациите вече е обсъждан на местно ниво.

Градчето Еванстън близо до Чикаго през март стана първото населено място, което реши да обезщети чернокожите си жители с 10 милиона долара през следващите 10 години.

Отговарящите на изискванията жители ще получат по 25 000 долара за погасяване на жилищен кредит или ремонт на жилище.

А през 2019 г. студентите на престижния Джорджтаунски университет във Вашингтон символично одобриха учредяването на фонд в полза на потомци на роби, които са били продавани през 19-и век от основалите това учебно заведение йезуити.