В негласния етикет на шофьорите има правила, които мнозина безусловно спазват. Съгласете се, толкова е приятно да срещнеш неравнодушен човек на пътя: онзи, който ще ти направи път, когато много ти трябва; онзи, който ще те предупреди за катаджии; онзи, който ще спре, за да помогне, когато нещо ти се е повредило.

 Когато срещнеш такива шофьори, започваш да си мислиш, че адекватните хора зад волана все пак не са толкова малко. 

И тук идва днешната ни история, която я разказа човек с богат опит на шофьор.  

Наскоро бързах за работа, закъснявах за важно съвещание. Седнах в колата, запалих я, започвам да напускам паркинга. Заглеждам се в телефона си, който ми звъни, вероятно, за петнадесети път. Не пресметнах добре завоя и закачих друг автомобил. "Проклет ден", викам си. 
про себя.

Излизам и гледам щетите. Виждам, че не е много зле: има малка вдлъбнатина, а боята, естествено, е издраскана.   


 
Междувременно страшно много закъснявам, телефонът ми продължава да звъни, действа ми на нервите. Разбирам, че да чакам шофьора не мога. Мозъкът ми веднага започва да брои варианти. Връщам се в колата, взимам си тефтера, късам лист и започвам да пиша.  

Пиша си името, описвам като цяло ситуацията. Отделно описвам накратко щетите. В крайна сметка пиша извинение и моя телефонен номер.  

Вадя 5000 рубли, внимателно ги слагам в сгънатия лист. Промушвам листа през процепа на прозореца на шофьора и гледам как той пада на седалката му. Сега съвестта ми е чиста, ако има нещо - ще позвъни. 

Минават няколко дни. Работа, къща, грижи - въобще съм забравил за инцидента. И изведнъж идва СМС. Гледам: на сметката ми са пристигнали 1000 рубли... 

След няколко минути идва и обяснението: "Боядисах, парите стигнаха. Благодаря за честността, Константин. Останалото връщам",

Помня, че цял ден ходих и се усмихвах. 

Тази история за пореден път доказва, че солидарността между шофьорите все пак съществува и по пътищата все пак има доста нормални хора. 

Превод и редакция: БЛИЦ