Служители и говорители на Кремъл продължават да създават информационни условия за дестабилизиране на Молдова, вероятно като част от усилията да се предотврати интеграцията на Молдова в ЕС и Запада, наред с други цели.

Това коментира Институтът за изследване на войната (ISW).

Алексей Полишчук, директор на Втори департамент за страните от Общността на независимите държави (ОНД) в руското Министерство на външните работи (МВнР), твърди в интервю, публикувано на 28 януари, че Молдова е започнала да "разрушава връзките си" с държавите членки на ОНД и ръководената от Русия организация ОНД като цяло и че има слухове, че Молдова планира да напусне ОНД до края на 2024 г.

Полишчук твърди, че това решение няма да е от полза за интересите на Молдова или за нейните граждани и ще е неизгодно за молдовската икономика. Полишчук също така заяви, че уреждането на въпроса за Приднестровието в Молдова се намира в "дълбока криза" и че икономическият натиск на Молдова върху Приднестровието от началото на 2024 г. "допълнително забавя" всяко решение.

Полишчук заяви, че Русия е готова да поправи влошаващите се отношения между Молдова и Приднестровието "като посредник и гарант" на уреждането.

Молдовският вицепремиер Олег Серебрян заяви на 28 януари, че Молдова няма да се върне към преговорния процес 5+2 за Приднестровието, който включваше и Русия, докато руско-украинските отношения не се подобрят и войната на Русия в Украйна продължи.

Известен руски военен блогър, свързан с Кремъл, който напоследък се занимава с конфликта между Молдова и Приднестровието, продължава да изтъква предполагаемото недоволство в отцепническите и автономните райони на Молдова. Военният блогър твърди, че на 24 януари около 50 000 души в Приднестровието са участвали в митинг, протестиращ срещу молдовския икономически натиск върху Приднестровието.

Военният блогър също така заяви, че Сергей Ибришим, ръководител на Главното управление на агропромишления комплекс на Гагаузия, наскоро е изпратил молба до руския външен министър Сергей Лавров Русия да изпрати торове в Гагаузия като хуманитарна помощ.

Според съобщенията Ибришим също така твърди, че селскостопанските производители от Гагаузия не могат да продават продукцията си на Русия след решението на Молдова през юли 2023 г. да напусне Интерпарламентарната асамблея на ОНД, и поиска от Лавров да отмени акцизите и митата за руския внос от Гагаузия.

Коментарите на Полишчук и на милиардера вероятно целят да разубедят Молдова да напусне ОНД и по-широката сфера на влияние на Русия, да създадат информационни условия за създаване на икономическо недоволство в Молдова и да позиционират Русия като икономически гарант и гарант на сигурността в Молдова.

Русия обвини Украйна, че е изоставила и пренебрегнала споразуменията от Минск, които до голяма степен замразиха конфликта след руското нахлуване през 2014 г., в навечерието на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. Русия може би създава информационни условия за предявяване на подобни претенции към Молдова.

ISW по-рано оцени, че Кремъл вероятно създава информационни условия, за да оправдае бъдеща руска агресия в Молдова под прикритието на защитата на своите "сънародници в чужбина" и "Руския свят" (Русский мир) - понятия, които умишлено се основават на неясни определения за етническите руснаци и рускоговорящите в чужди държави.

Русия може да се опита да оправдае агресията си или усилията си за дестабилизация в Молдова, като твърди, че жителите на Приднестровието са в опасност поради предполагаемия отказ на Молдова от процеса на уреждане на Приднестровието. ISW наскоро отбеляза предположения, че Кремъл може да се обърне към реторични разкази, които да се харесат на по-широка аудитория извън "руския свят".

Директорът на руската Служба за външно разузнаване (СВР) Сергей Наришкин отново заяви, че Кремъл не се интересува от никакви споразумения, освен от пълното унищожаване и ликвидиране на украинската държава, вероятно в опит да оправдае дългосрочните и скъпоструващи руски военни усилия пред местната аудитория.

Наришкин заяви пред кремълския журналист Павел Зарубин по време на телевизионно "импровизирано" интервю на 28 януари, че украинската държава и правителство имат "много тъжна съдба" и че "Русия няма да спре на половината път", вероятно в усилията си да унищожи суверенитета и териториалната цялост на Украйна.

Подобно изявление Наришкин прави и на 27 януари по време на откриването на мемориала на съветските жертви на нацисткия геноцид в Ленинградска област, като твърди, че "Русия няма да спре по средата" в борбата си с настоящите последователи на нацистката идеология.

Сходството на двете изказвания подсказва, че Наришкин може би използва предварително одобрена от Кремъл реторика, за да сигнализира на руските граждани, че Кремъл не е отворен за преговори с Украйна или за компромиси при каквото и да е уреждане на войната, която Русия започна, въпреки че последните западни доклади твърдят обратното.

Руските официални лица постоянно потвърждават ангажимента на Русия към нейните максималистични цели в Украйна, които са равносилни на пълна капитулация на Украйна и Запада, а изявленията на руските официални лица, които предполагат, че Русия се интересува или винаги се е интересувала от мирни преговори с Украйна, най-вероятно са опит за симулиране на интерес, за да се предизвикат изпреварващи отстъпки от страна на Запада по отношение на суверенитета или териториалната цялост на Украйна.

Наришкин участва особено активно в създаването на вътрешните информационни условия в навечерието на руската пълномащабна инвазия в Украйна през 2022 г., включително в подкрепа на руските твърдения, че възприеманата украинска агресия, предизвикана от западните "марионетки" в Украйна, е принудила Русия да нахлуе в Украйна, както и в твърденията, че украинското правителство е сравнимо с нацистка Германия.

Руският президент Владимир Путин демонстративно унижи Наришкин по време на телевизионно заседание на Съвета за сигурност на Русия на 22 февруари 2022 г., като изиска от Наришкин да "говори в прав текст", когато Наришкин заяви подкрепата си за независимостта на окупираните Донецка и Луганска област.

Вероятно Путин е унизил Наришкин през февруари 2022 г. поради това, че Наришкин не е успял да създаде желаните от Путин информационни условия за обосноваване на руската инвазия в Украйна в руското вътрешно и международно информационно пространство.

Завръщането на Наришкин в руското информационно пространство, за да засили представата за ангажираността на Кремъл с войната в Украйна, може да означава, че Путин е дал на Наришкин още един шанс да докаже способността си да поставя информационни условия, като този път постави условия във вътрешнополитически план за продължителни военни усилия. Ако тази хипотеза е вярна, тогава Наришкин вероятно ще бъде решен да не разочарова Путин отново.

Зарубин и преди е участвал в редица информационни усилия на Кремъл, включително в заснемането и провеждането на интервюта, в които Путин заплашва Финландия и по-широкия съюз на НАТО.

Кремъл също така продължава да представя и оправдава дългосрочните руски военни усилия като част от екзистенциална геополитическа конфронтация със Запада и нацизма.

Алексей Полишчук, директор на Втори департамент за страните от Общността на независимите държави (ОНД) в руското Министерство на външните работи (МВнР), също заявява, че "Западът подбужда неонацистки настроения в Украйна" и "прави Украйна антируска".

Путин, президентът на Беларус Александър Лукашенко, Наришкин и председателят на Държавната дума на Русия Вячеслав Володин по време на честването на 80-годишнината от пробива на обсадата на Ленинград на 27 януари твърдят, че Русия се бори с "нацистите" в Украйна и че редица западни държави са възприели нацистката идеология.

Твърдението на Полишчук, че Западът подбужда "неонацистки" идеали в Украйна, вероятно е част от същите координирани информационни усилия на Кремъл, целящи да оправдаят геополитическата конфронтация със Запада, и подсказва, че Кремъл може все по-често да окачествява всеки възприеман противник и евентуално целия Запад като "нацистки".

ISW вече оцени, че Кремъл може би е решил, че простият разказ, че Русия и други държави се борят с геополитическа "нацистка" сила, е по-ефективен непосредствен разказ от опита на Путин да привлече руските граждани и рускоговорящите на територията на бившия Съветски съюз и Руската империя с идеологията на "Руския свят" (Русский мир), която се основава на целенасочено аморфни етнически идентичности, които не са съгласувани и които са в противоречие с многоетническия състав на Русия.

Полишчук също така повтори отдавнашните руски твърдения, че Западът контролира Украйна и че Русия "винаги е оставала" отворена за мирни преговори.

Командващият украинските военноморски сили вицеадмирал Олексий Нейжпапа подчерта значението на способността на Украйна да се адаптира и развива технологично, тъй като руските сили продължават да се адаптират към украинските операции, в интервю за Sky News от 27 януари.

Изявлението на Нейжпапа е в съответствие с оценката на ISW, че руските сили се адаптират и учат в определени сектори на фронта.

Нейжпапа също така повтори украинското твърдение, че украинските сили трябва да могат да използват системи, предоставени от Запада, за нанасяне на удари по легитимни военни цели в Русия.

Нейжпапа заяви, че украинските военноморски сили биха били "много щастливи" да приемат две британски фрегати тип 23, които Обединеното кралство обмисля да изведе от експлоатация поради недостиг на моряци.

На 2 януари турското правителство обяви, че няма да позволи на Обединеното кралство да транспортира два кораба за лов на мини до Украйна през турските проливи, позовавайки се на член 19 от Конвенцията от Монтрьо, уреждаща режима на турските проливи, който гласи, че "военни кораби, принадлежащи на воюващи сили, не могат... да преминават през проливите".

Турция вероятно ще продължи да използва Конвенцията от Монтрьо, за да попречи на Обединеното кралство евентуално да прехвърли тези две фрегати през турските проливи на Украйна.

От 28 февруари 2022 г. Турция използва Конвенцията от Монтрьо, за да откаже достъп на руски военни кораби, желаещи да преминат през проливите Босфора и Дарданелите, в полза на Украйна.

Кремъл вероятно ще използва оттеглянето на Мали, Буркина Фасо и Нигер от Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS), за да продължи усилията си за разширяване на руското влияние във франкофонска Африка. Хунтите на Мали, Буркина Фасо и Нигер обявиха незабавното си оттегляне от ECOWAS в съвместно изявление на 28 януари.

ECOWAS заяви, че не е получавала "никакво пряко официално уведомление" от Мали, Буркина Фасо или Нигер за намерението им да се оттеглят.

Според информациите като причина за оттеглянето им разочарованието на тези държави от "западното влияние" на ЕКОВАС.

Руските военни блогъри също отбелязаха съобщението като доказателство за бързото намаляване на френското влияние в Сахел.

Съобщава се, че първият контингент на контролирания от руското Министерство на отбраната (МО) Африкански корпус е пристигнал в Буркина Фасо на 24 януари, а представители на Кремъл наскоро се срещнаха с представители на чадската хунта в Москва.

ISW продължава да оценява, че Русия се опитва да разшири влиянието си в Западна и Централна Африка, като се фокусира по-специално върху франкофонските африкански държави в Сахел.

Неназовани източници от индийското правителство заявиха, че Индия иска да се дистанцира от Русия, която е най-големият ѝ доставчик на оръжие, тъй като войната в Украйна е ограничила възможностите на Русия да предоставя на Индия боеприпаси.

Неназованите индийски правителствени източници заявиха пред Ройтерс в статия от 28 януари, че Индия ще действа внимателно, за да избегне приближаването на Русия към Китай.

Експертът по въпросите на Русия от индийския мозъчен тръст Observer Research Foundation Нандан Уникришнан заяви пред Ройтерс, че е малко вероятно Индия да подпише "каквато и да е голяма военна сделка" с Русия, защото това би довело до преминаване на червената линия със Съединените щати.

Индийският правителствен мозъчен тръст заяви, че войната в Украйна е накарала Индия да постави под въпрос способността на Русия да доставя резервни части на Индия.

ISW редовно наблюдава съобщения, че Русия продължава да се сблъсква с трудности при ремонта на самолети и друго оборудване и не е в състояние да произвежда ракети и артилерийски боеприпаси на довоенни нива, които да използва за собствените си сили, което прави много малко вероятно Русия скоро да бъде в състояние да изнася военно оборудване за Индия или за други свои клиенти на довоенни нива.

Руският президент Владимир Путин наскоро изтъкна руско-индийското икономическо и военно-техническо сътрудничество на среща с индийския външен министър Субрахманям Джайшанкар вероятно в опит да подчертае положителните руско-индийски отношения на фона на руските опасения, че Индия се опитва да диверсифицира своите партньори в оръжейните сделки.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук