Руският президент Владимир Путин наскоро проведе среща с представители на Курската област, където уж се е шегувал, че Суми „трябва да стане част от Руската федерация“.
Вероятно е свикал срещата, за да установи условията за обосноваване на възобновяването на плановете за превземане на украинския град и окупация на Сумска област.
Това предположение е направено от анализатори от Института за изследване на войната (ISW).
Те смятат, че е малко вероятно руските сили да успеят да превземат Суми в краткосрочен или средносрочен план, предвид демонстрираната от Русия неспособност бързо да превземе дори много по-малки градове в Украйна през последните три години.
Отбелязва се, че Путин се е срещнал с ръководството на общините в Курска област, а по време на разговора ръководителят на Глушковски район Павел Золотарьов го е помолил да създаде „буферна зона“ в Сумска област. Руският лидер е попитал колко дълбока трябва да бъде тази зона, а руският служител е посочил, че Русия трябва да завземе „поне Суми “.
Временно изпълняващият длъжността губернатор на Курска област Александър Хинштейн по-късно отговори на този разговор в своя Telegram канал, заявявайки, че „дядо му е от Сумска област“, така че „тази земя не му е чужда“.
Анализатори отбелязват, че Суми се намира на около 25 километра от международната граница, а „буферната зона“, обявена от руснаците – достатъчно дълбока, за да включва регионалния център – би могла да попречи на украинските отбранителни сили да извършват артилерийски и тактически удари с дронове по руска територия.
Западни и украински източници съобщиха, че руската делегация на украинско-руските преговори в Истанбул на 16 май е заплашила да анексира Сумска област, за да създаде „зона за сигурност“.
„Русия има териториални цели извън районите, които вече е незаконно окупирала или анексирала, и Путин може да възнамерява да използва по-нататъшния напредък в Суми, за да поиска Украйна да предаде част от него на Русия в бъдещи мирни преговори“, каза ISW.
Те предполагат, че Кремъл може да е организирал среща с представители на Курск, за да представи Путин като „ефективен и ангажиран военновременен лидер“, отговаряйки на руските искания за по-нататъшно настъпление в Суми и канейки Русия да предяви претенции за повече територия в рамките на Украйна.
Посещението на руския лидер в региона беше първото, откакто Русия обяви „победа“ в района на 26 април. Въпреки че украинските отбранителни сили все още държат ограничени позиции в Курска област, боевете продължават въпреки официалните изявления на Кремъл, че руските войски са „напълно изтласкали украинските въоръжени сили от региона“.
На 21 май Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна опроверга руските фейкове, като подчерта, че украинските сили продължават активни военни действия в Курска област .
Путин наскоро се срещна и с изпълняващия длъжността губернатор на Курска област Александър Хинштейн и се съгласи да продължи да предоставя федерално финансиране на местните жители и да увеличи операциите по разминиране. Анализатори казват, че срещата е част и от продължаващите усилия на Кремъл да представи Путин като „ефективен и грижовен лидер от военно време“ и да омаловажи провалите на Русия на фронтовата линия.
ISW изчислява, че руската армия е малко вероятно да успее да превземе град Суми нито в краткосрочен, нито в средносрочен план.
Украинският военен наблюдател Константин Машовец съобщи на 19 май, че по-голямата част от настъпленията в Сумско направление в момента се извършват от подразделения на руската 18-та мотострелкова дивизия (11-ти армейски корпус, Ленинградски военен окръг), 72-ра мотострелкова дивизия (44-ти армейски корпус, Ленинградски военен окръг) и вероятно 83-та отделна въздушно-десантна бригада на руските въоръжени сили.
Според него там са забелязани и до четири или пет мотострелкови и стрелкови полка от руския мобилизационен резерв.
„Тези ограничени елементи не са достатъчни, за да превземат голям град като Суми (преди войната население 256 000 души), а руските сили не са демонстрирали способност да превземат големи градове от първите месеци на войната“, подчертаха анализаторите.
Те припомниха, че от превземането на Лисичанск (Луганска област) през юли 2022 г. руските въоръжени сили не са превзели нито един украински град с население от над 100 000 души преди войната. Самото превземане на Лисичанск беше резултат от бавни, изтощителни усилия, които в крайна сметка доведоха до кулминацията на руските настъпателни операции в Източна Украйна през лятото на 2022 г., за разлика от бърза и ефективна маневрена операция.
„Оттогава руските сили се опитват да превземат много по-малки градове в последвалите кампании, въпреки използването на повече сила, особено в Източна и Северна Украйна. Украински представители също така изразиха съмнения, че руските сили ще бъдат в състояние да организират ефективна офанзива за превземане на град Суми“, заяви ISW.
Ден преди това украинският президент Володимир Зеленски заяви, че руската армия отдавна провежда активни настъпателни операции във всички посоки на фронта. Главният е Суми, където са били концентрирани 67 хиляди руски войски .
Според анализатори на Bloomberg, въпреки постоянното превъзходство в човешката сила и ограничените успехи, руските въоръжени сили далеч не задоволяват военните цели на Путин.
Темпото на основното настъпление на руската армия в Източна Украйна е намаляло наполовина от началото на годината в сравнение със същия период до края на 2024 г.
Превод и редакция: БЛИЦ
