Учени от Болонски университет твърдят, че пирамидите в Гиза може да са многократно по-древни от общоприетата датировка. Според ново изследване, ръководено от италианския инженер Алберто Донини, възрастта им може да надхвърля десетки хиляди години. Проучването е проведено миналата година, а резултатите бяха оповестени едва сега.
Екипът на Донини разработва т.нар. Метод на относителната ерозия (Relative Erosion Method – REM), който стъпва върху логиката, че камъкът се износва пропорционално на времето, през което е изложен на атмосферни влияния. В основата на изследването стои Великата пирамида в Гиза, позната и като пирамидата на Хеопс.
Ключовият момент е, че част от оригиналната варовикова облицовка на пирамидата е запазена в основите ѝ, докато други участъци са били оголени едва след земетресението от 1303 г., когато облицовъчните блокове са демонтирани и използвани повторно в Кайро.
Това дава на учените своеобразен „естествен часовник“ – те сравняват степента на ерозия между камъни, изложени на атмосферни условия около 700 години, и такива, които са били изложени в продължение на хилядолетия.
Изчисленията водят до сензационен резултат
След анализ на 12 различни точки в основата на пирамидата изчисленията водят до сензационен резултат: някои от измерванията сочат възраст до 60 000 години.
По-консервативните оценки на Донини предполагат, че пирамидата е построена като завършено съоръжение преди между 11 000 и 39 000 години, със средна вероятна дата около 25 000 години назад във времето. Самият инженер определя надеждността на метода си на близо 70%.
Тези твърдения съвпадат с друго шумно италианско изследване – този път от учени от Университетът в Пиза. Те обявиха, че чрез наземни и сателитни георадарни технологии са открили масивни подземни структури под платото в Гиза – система от тунели, кладенци и зали, наподобяващи цял град, разположен на дълбочина до 2 километра. Според авторите на това проучване скритите структури са на възраст около 38 000 години и са над 10 пъти по-обемни от пирамидата на Хефрен.
Тези хипотези обаче срещат сериозен скептицизъм. Част от учените смятат, че „подземният град“ може да е естествена система от пещери, а египетското министерство на древностите заявява, че не е давало разрешение за подобни изследвания.
Традиционната египтология продължава да защитава позицията, че пирамидите са построени преди около 4500–4600 години. Като ключово доказателство се посочва папирусът от Уади ал-Джараф – дневник на надзорник на име Марет, отговарял за транспортирането на варовикови блокове за облицовката на Хеопсовата пирамида по Нил. Документът е датиран на около 4600 години и се вписва напълно в официалната хронология.
Компромисна хипотеза
Самият Донини предлага компромисна хипотеза: фараон Хеопс може да е реконструирал или надградил много по-стара постройка, използвайки съществуваща основа. Подобни реконструкции са засвидетелствани и другаде в Египет, но точната им датировка остава неясна.
Допълнителна мистерия добавя и Великият сфинкс. Някои геолози твърдят, че следите от ерозия по основите му подсказват многократни наводнения и възможна възраст от десетки хиляди години. Това подхранва теории за изчезнали цивилизации, живели преди края на последния ледников период.
Днес спорът остава отворен. Между папирусите, радарите и ерозионните изчисления границите на познатата ни древна история изглеждат все по-нестабилни, а пирамидите в Гиза продължават да бъдат не просто символ на Египет, а една от най-големите загадки на човешката цивилизация.
