През по-голямата част от последните 30 години финландските въоръжени сили изглеждаха малко старомодни, все още конфигурирани за водене на голяма сухопътна кампания в Европа, сякаш Студената война никога не е свършвала. Вече не, пише dnes.bg. 

Докато Финландия се готви да се присъедини към Организацията на Северноатлантическия договор на фона на най-кръвопролитната война в Европа от 1945 г. насам в Украйна, армията на скандинавската страна отново е на мода. Нейните командири също така са наясно с това, което носят на масата в една потенциална битка.

"Разполагаме със значителни отбранителни способности, за да водим война, каквато се води в момента в Украйна", заяви в интервю финландският главнокомандващ генерал Тимо Кивинен. "На глава от населението ние вероятно разполагаме с най-голямата огнева мощ в Европа".

Финландски официални лица признават, че са разочаровани от факта, че страната все още не се е присъединила към НАТО шест месеца след отправената от Алианса покана. Това остави Финландия и съседната ѝ Швеция в така наречената "сива" зона между отказа от военно неприсъединяване и получаването на защитата на колективната отбрана по член 5 на НАТО.

"Ние вече изпълняваме военните критерии за членство, а по отношение на разходите ни за отбрана отговаряме на критерия за 2% от БВП", каза Кивинен.

Въпреки че населението на Финландия е едва 5,5 милиона души, тя разполага с повече артилерия от Франция и Германия взети заедно и може да използва до 280 000 войници по време на война. Въпреки че повечето от тях са обучени резервисти, броят им е по-голям от този на Обединеното кралство.

Финландският флот от самолети F/A-18 Hornet, въоръжени с модерни американски ракети, скоро ще бъде заменен с 64 изтребителя Lockheed Martin F-35A. В морето има сложна брегова отбрана и флот за плитководно плаване, пригоден за скалистите брегове на Балтийско море, както и способности за водене на бойни действия в Арктика и в Лапландия, най-големия европейски полигон за въздушни боеве в трите скандинавски страни.

Споменът за минали нашествия от изток дава на Финландия мощен стимул да запази средствата за защита на 1343-километровата си граница с Русия дори след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Други европейски държави демонтираха териториалната си отбрана с убеждението, че война между държави на континента е станала немислима.

Всички 30 страни членки на НАТО, с изключение на две, са ратифицирали присъединяването на скандинавските страни, а Унгария и Турция са се въздържали. Унгария наскоро заяви, че ще внесе ратификацията в парламента едва през следващата година. Турция продължава да се бави, твърдейки, че Швеция укрива поддръжници на кюрдски терористични организации.

Забавянето предизвиква безпокойство и в трите балтийски държави - Естония, Латвия и Литва. Присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО се разглежда като значително подобрение на сигурността на трудните за защита бивши съветски територии, което затвърждава контрола на Алианса над Балтийско море.

Според Кивинен войната в Украйна е потвърдила нарастващото значение на противовъздушната отбрана в съвременната война. Финландия е инвестирала далеч повече от 11-те безпилотни летателни апарата, посочени във Военния баланс, каза той, позовавайки се на база данни за глобалния военен потенциал, поддържана от лондонския Международен институт за стратегически изследвания.

Възможностите на старата школа в областта на артилерията и пехотата открояват Финландия сред съюзниците от НАТО. През 90-те години на ХХ в. и началото на XXI в. много страни в Европа изоставиха доктрините за териториална отбрана от времето на Студената война. Танковете бяха бракувани, полевите оръдия - консервирани, числеността на персонала и бюджетите за отбрана - съкратени.

Страните, които запазиха значителен боен капацитет, се насочиха към по-малки, по-мобилни и изцяло професионални сили. Франция прекрати общата военна повинност през 2001 г., Швеция - през 2010 г., а Германия - през 2011 г. Разходите за отбрана като процент от икономиката намаляха с цели две трети за периода от разгара на Студената война през 70-те и 80-те години на миналия век до 2014 г. в членове на НАТО като Германия.

Анексирането на Крим от Русия през 2014 г. постави началото на обрат в тези тенденции. Швеция възстанови наборната военна служба през 2018 г., а Франция ще я възобнови през 2024 г. Тази година Германия създаде специален фонд на стойност 100 млрд. евро за допълване на разходите за отбрана през следващите години, избягвайки конституционните ограничения за дълга.

Това е кръговрат, който Финландия никога не е предприемала, до голяма степен защото получава независимост от Русия едва през 1917 г. и след това губи 11% от територията си в резултат на бруталната съветска инвазия, започнала през 1939 г.
 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук