Близо 350 000 деца растат в Румъния без надзор, тъй като родителите им са на работа в чужбина. Румънската политика игнорира последиците, които обществото плаща в името на милиардните трансфери на мигрантите от чужбина.
Тополовени в Южна Румъния наполовина се състои от бедни селски къщи, а другата половина е от сиви бетонни квартали. Официално в него живеят 10 000 души, но реално са доста по-малко. Много местни хора работят в чужбина, сред тях и такива, които имат деца. На сградата на общината виси плакат с надпис "Децата ги е грижа, а теб?". Това е името на частна инициатива, която се грижи за деца, растящи без родителски надзор. Детската градина е подслонена в тесните помещения на общината.
Самотни и отчаяни
11-годишната Диана е миловидно момиченце, което се отглежда от баба си. Майката е заминала преди три години на работа в Испания, където е берачка на плодове, а бащата е загинал при злополука. Оттогава насам Диана идва всеки ден след училище в помещенията на частната инициатива, храни се там но обяд, пише си домашните и играе. Какво казваш на майка си, когато говориш с нея по телефона, я пита учителката Лиляна Туртурою: "Че я обичам и че искам да се върне", казва детето. 39-годишната учителка в местното основно училище отдавна наблюдава децата, които растат без родители. Тя е сред основателките на частната инициатива "Децата ги е грижа". Заедно с още 20 доброволни сътрудници и колеги тя основава през май миналата година малкото сдружение, защото не искала да е вече само наблюдател, но и да помага. А работа има достатъчно: само в нейното училище има поне две дузини изоставени деца на родители, заминали на гурбет.
Малката Диана е типичен пример за последиците от подобно изоставяне. Тя обикаля сама по улиците, измъчва я чувство за отчаяние и самота. 64-годишната баба на момичето е болна от сърце и трудно подвижна Тя казва: "Постоянно плача. Много е трудно за Диана, да расте без баща и майка. Аз съм възрастна и не съм в състояние да се грижа истински за нея. Слава богу, че има възможност да иде в занималнята на частната инициатива, там има деца, с които да си играе, възрастни, които да й помагат при писането на домашните работи. Тя се чувства по-добре, откакто е там, но все пак децата се нуждаят от родители." /Дойче веле