Според The Washington Post се очаква военният конфликт между Украйна и Русия да продължи и през 2024 г., тъй като нито една от страните няма да може да спечели и няма да иска да започне мирни преговори.

Това се казва в един от документите на разузнавателната агенция на Министерството на отбраната на САЩ, който се оказа сред изключително секретните материали на правителството на САЩ, попаднали в мрежата в резултат на изтичане.

Анализаторите казват, че дори Украйна да успее да си върне „значителни“ участъци от територия и да нанесе сериозни щети на руските войски – нещо, което американското разузнаване смята за малко вероятно – успехите на Киев няма да доведат до започване на мирни преговори.

„Преговорите за прекратяване на конфликта са малко вероятни през 2023 г. при всички разглеждани сценарии“, се казва в един от неразкритите досега документи. Това заключение се основава на внимателен анализ на числеността на личния състав на всяка от страните, както и данни за тяхното въоръжение и бойна техника.

Това може да стимулира някои от критиците на конфликта, които призовават големи сили като Съединените щати и Китай да убедят Москва и Киев да постигнат споразумение и да прекратят боевете.

Коментирайки изтеклия документ от американското разузнаване, един американски служител заяви, че от президента Володимир Зеленски и украинския народ зависи да решат кога да започнат преговорите.

Той подчерта, че администрацията се придържа към принципа за ненамеса в тези процеси. В същото време, отбеляза служителят, САЩ ще продължат да подкрепят Киев и ще му предоставят оборудване и оръжия, които ще укрепят позицията му на масата на преговорите, когато те най-накрая започнат. 

Изтичането на секретни документи хвърли светлина върху дейността на американското разузнаване по света, както и върху опасенията, които имат представители на апарата за национална сигурност за развитието на украинския конфликт. Много от класифицираните документи, попаднали в мрежата, са написани през февруари и март.

Освен че ни представят перспективата за скъп и неопределен конфликт, тези документи също така описват как руските и украинските лидери ще реагират на проблемите на фронта. В цитирания документ на разузнаването се казва, че до края на годината и двете страни ще могат да постигнат само „малки“ териториални победи, тъй като нямат достатъчно войници и ресурси за провеждане на „ефективни операции“, пише The Washington Post.

Тази безизходна ситуация, при която нито една от страните не може да постигне решаващо предимство, е описана в този документ като „най-вероятния сценарий“. Според американски анализатори борбата за изтощение ще доведе до нарастващо недоволство в Украйна и „критика“ към начина, по който се водят боевете, „увеличаващ вероятността от промени в ръководството“.

Не е ясно дали това се отнася за промени в състава на политическото или военното ръководство. Зеленски остава изключително популярен в страната, но документът отбелязва ясно изразено напрежение между неговия щаб и генерал Валерий Залужни, командващ украинските въоръжени сили, който се възприема от някои в Киев като политическа заплаха.

Според изтеклите доклади тази безизходна ситуация също ще принуди Украйна да мобилизира всички останали трудоспособни граждани, изпращайки още повече млади хора на фронтовата линия. В същото време Киев вероятно ще нанесе още удари срещу руска територия.

Тази перспектива тревожи някои американски служители, които се страхуват, че подобни атаки ще стимулират президента Владимир Путин да ескалира или ще накарат Китай да започне да доставя на Москва смъртоносни оръжия. „От самото начало започна надпревара кой първи ще изчерпи ресурсите си“, каза Хедър Конли, специалист по Европа и президент на Германския фонд Маршал.

Тя каза, че е съгласна с твърдението на американското разузнаване, че преговорите ще започнат едва когато едната страна "напълно изчерпи" своите ресурси, перспектива, която изглежда далечна. Според Джеф Ратке, научен сътрудник от университета „Джон Хопкинс” и бивш дипломат на САЩ, тази оценка „отразява трезво виждане за вероятността едната страна да успее да събере решителна военна мощ в области, където е в състояние да постигне стратегически ефект“.

Изтеклият разузнавателен документ също така предоставя анализ за това какво би се случило, ако Русия или Украйна получат „решаващо предимство“ на бойното поле. В случай, че Русия нанесе мощен удар срещу Украйна и завземе нови територии, Москва вероятно ще „насочи силите си към по-нататъшни цели, като например смяна на режима“ в Киев.

В случай, че Украйна получи решително предимство, Киев, според американското разузнаване, вероятно ще "започне да провежда по-рисковани настъпателни операции в името на допълнителни победи".

В отговор се очаква Русия да "увеличи атаките с неконвенционални оръжия, въпреки че използването на ядрени оръжия остава малко вероятно". Според документа на разузнаването, вместо да се предаде, Кремъл би предпочел да обяви "нова национална мобилизация", за да може да продължи кампанията си.

Американски служители предупреждават, че резултатите от анализа са доста променливи и че изтеклите документи може да не съдържат нюансите, станали известни на САЩ след съставянето на документите.

В изтеклия разузнавателен материал се казва още, че патовата ситуация, която се смята за най-вероятния сценарий за развитие на събитията през тази година, може да се промени, ако има „съществени подобрения във военните способности на Украйна или Русия“.

И двете страни се подготвят за ескалация на военните действия с настъпването на топлото време, въпреки че официалните лица в Киев и войските на фронтовата линия се оплакват от логистични проблеми, които забавят обещаните западни доставки на оръжие.

През зимата няколко държави, включително САЩ, изпратиха танкове и други бронирани средства в Украйна, като стартираха нови програми за обучение на украински войници в съвременни бойни тактики.

По един въпрос позицията на администрацията на Байдън остава непроменена: нейният дълбок скептицизъм относно всякакви възможни мирни преговори. Държавният секретар Антъни Блинкен открито постави под въпрос стойността на споразуменията за постоянно или временно примирие, като каза на членовете на Съвета за сигурност на ООН през февруари, че „не трябва да вярват на призивите за временно или безусловно примирие“.

Според него Русия ще се възползва от „всяка пауза в бойните действия, за да засили контрола над войната“.

По време на същата реч Блинкен критикува тези, които призовават и двете страни да преговарят. Публично нито Русия, нито Украйна изключват възможността за преговори, но поставят съвсем различни искания.

Мирният план от 10 точки, който Зеленски разкри още миналата година, призовава за пълно изтегляне на руските войски „от украинска територия“, включително от Крим. Москва обаче настоява Украйна да признае новите „териториални реалности“, което означава, че Зеленски и неговите западни поддръжници трябва да признаят Запорожие и Херсонска област като част от руска територия. Нито Украйна, нито САЩ са готови да разгледат подобен вариант.
 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук