Жителка на град Йорк, Англия, чува плача на дете през прозореца, но когато изтичва на навън и оглежда всичко, не намира никого.
Според York Press, първоначално жената е писала в социалните медии, че нейна приятелка е чула гласа на невидимо дете, но по-късно признава, че това не се е случило с приятелката й, а с нея. Тя просто не е искала да я сметнат за „градски лунатик“.
Според нейната история тя живее на улица Брунсуик в района на Саут Банк и инцидентът се случва всеки път около 15:00 часа.
„Гласът беше много ясен, прозвуча неочаквано и отчетливо повтори няколко пъти „Мамо, мамо, къде е мама?“. Гласът прекъсна така внезапно, както се появи, и когато изтичах зад ъгъла бях готова да видя малко плачещо дете, но там нямаше никого, мястото беше празно. Този случай ме шокира!“, казва тя, цитирана от Зона666
Жената е сигурна, че е чула детски глас, и че това не са виковете на котки, лисици или други животни.
Постът на жената събира много коментари от местни жители, които са предимно скептични или шеговити.
Бомбардировка от нацистите
Но тогава един човек пише нещо, което сякаш поставя всичко на мястото си:
„През 1977 г. – 1978 г. живеех в Южния бряг. Веднъж с моите приятели също чухме гласа на дете, което плачеше и викаше майка си. Баба ми, която е живяла в района през целия си живот, ми разказа, че по време на Втората световна война град Йорк е бомбардиран от нацистки самолети. Една от бомбите пада върху къща в района, където живее жена с малко дете. Тя умира, но детето й оцелява. Когато чух тази история от моята баба бях на 8 години и тя ме изплаши до смърт.”
Друг местен жител пише, че семейството му е живяло известно време на улица Шутърленд, в същия район на Саут Банк, и че също са чували ридание поне няколко пъти, сякаш идващи от уплашено малко дете. Но всеки път, когато търсели това дете, не намирали никого.
След подобни коментари жената написва, че ще проведе разследване какви бомбардировки са били на това място и какво смята за призраците сега:
„Не мога да кажа, че някога наистина съм вярвал в призраци, но преживяването определено ме накара да се замисля отново за това.“
