Творчеството никога не се е ограничавало в рамки и шаблони, то не може да бъде възпитавано, да се учи в училище или университет, да се присади заедно с бъбрек или да се сложи в нечия глава. Само собственият опит и счупената в детството глава.  

Безусловно, тебе могат да те научат да рисуваш, но никога няма да успеят да те научат да създаваш шедьоври. Разликата е като между „да гледаш” и „да виждаш”. Ти може да си много добър, да снимаш сватби или тържествени мероприятия, но ще можеш ли ти да снимаш травестити, хора, които се занимават със секс, или умиращи от СПИН? Нан Голдин е онази фотографка, която може.

Нан Голдинг на първо място е човек, който е преживял много, а едва после е фотограф. Тя е повлияла на западната документалистика като цяло, именно затова нейните снимки са получили толкова широко признание.  




Кариерата ѝ започва със снимки на приятели. Тя ги снимала, за да запечати всичките страни на живота им. Сред тях има доста геьове, травестити, наркозависими. Затова творбите ѝ са толкова реалистични и предизвикателни. Затова по тях има следи от секс, насилие и дори сперма. 


Голдин снима себе си и своите близки, правейки понякога пределно откровени и често болезнени кадри. Сред тях е снимката от погребението на мъж на близка нейна приятелка и портрети на хора, взимащи наркотици. Нан сама доста дълго време е посягала към хероина и кокаина.  




Първата публикувана фотосерия на Голдин се казва "Балада за сексуалната независимост". Тя е заснета през 1986 година и в крайна сметка прераства в 45-минутна презентация от над 900 слайда. Нан също специализира в автопортрети: тя по време на секс, след секс, след пребиване...


Изглежда сякаш Нан снима само чувствата. И в това тя е безмилостно откровена. Иска ти се да си закриеш очите, защото тя не щади твоите морални и светски ценности. Всичките тези небръснати лесбийки и голи мъже... Това действително може да предизвика само отвращение и гадене. 





Без съмнение, изкуството трябва да бъде красиво. Но тук става въпрос за творчество. Голдин просто показва, че солената пот след секса или прощалната целувка на напускащ живота - са онова, в което си струва да се влюбиш.  






Нан Голдин прави изложби по целия свят и се смята за призван авторитет в художествената документалистика.

Източник: Офигенно

Превод и редакция: БЛИЦ